От Асоциацията настояват за повече финансови инструменти и по-малко грантове, защото грантовете са по-тежки като административно обслужване и това е един по-бавен подход за усвояване на средства.
"Друго, което трябва да се дискутира около Плана е, че той много закъсня. Така, че на България ще е трудно да вземе аванс по този план. Защото за да стане това, той трябва да е одборен до края на годината.
От друга страна процентът, който ние искаве за следващата година е много малък - това е около 12 на сто от общата сума, като средно за ЕС това е 40 на сто. Това за мен е един отложен план за България. Парите, които ще получим по-късно с една различна стойност в условията на растяща инфлация", каза още Кръстев.
По думите друг важен момент в Плана е да служи за бъдещи реформи и да се постига устойчивост.
"В Плана се вижда, че няма включени много проекти свързани с дългосрочни стратегии, те изглеждат като кръпки от една неясна стратегия...", посочи още пред БНР Кръстев.
По думите му това беше шанс да заложим реформи в съдебната система, например, да преструктурираме икономиката си, това го няма в цялост в Плана, смята Илия Кръстев.
Още по темата в звуковия файл.
