Графиня Мари дьо Тили произхожда от благороднически род, чиито корени се губят в средните векове. Родителите ѝ са били френски дипломати и тя решава да преподава протокол и етикет, след като дълги години съветва приятелите си как да се държат в обществото.
Дамата създава Ателието за изискани маниери и комуникации French Touch и става известна в целия свят преподавател по протокол и етикет. Мари дьо Тили от 15 години обикаля света като посланик на Savoir Vivre (елегантен начин на живот – фр.). Изнася лекции във Франция и цяла Европа, но също така в Русия, Китай, Африка и Америка. Предпочитана частна преподавателка на руските олигарси.
Графинята даде интервю специално за „Покана за пътуване“ със съвети как да се обличаме и как да се държим по време на пътешествие.
Графиньо Мари дьо Тили, съществува ли специално облекло за пътешествие?
Обикновено пътувам с панталони, но не предпочитам джинси. Трябва да са удобни и да не се мачкат. А за горната част на тялото най-лесно да носите в чантата си тънка и лека жилетка от материал, който държи топло. Един кашмирен шал също ще свърши работа.
Четох в интервю на известна манекенка, която непрекъснато пътува, че тя винаги лети с облекло от три части, за да може, ако е горещо, да остане по панталон и топ, а ако е студено, да се стопли със суитшърта.
Да, когато става дума за полети, и аз залагам на трите части, но и задължително нося в ръчния си багаж една официална рокля и две други. В случай че ми изгубят куфара.
Разкажете, моля ви, за написаната от вас глава в книгата „О-ла-ла – френско вдъхновение за забавления и пътешествия“.
Американската фотографка и писателка Карън Алън ме помоли да опиша един свой ден в Париж. Тя го прекара с мен, направи чудесни снимки и много се забавлявахме. После си замина за Орегон.
И какво правихте през този ден?
Каквото върша през всеки мой ден. Започвам го със закуска. Неизменно с кроасан. После играя гимнастика с треньор. След това отговарям на имейлите си. След обяда – обикновено с клиент или с приятел, после съм на голф. Доста добра състезателка съм, защото обичам предизвикателствата. Но това се случва само ако нямам мастър-класове по Zoom или индивидуални обучения. Може да е по-уморително, но аз предпочитам да се виждам с клиентите си очи в очи и затова не спирам да пътувам, въпреки че пандемията намали моята активност.
Много сте пътували и като дъщеря на дипломат, и като лектор. Коя е вашата любима част от света?
Открих България и тя наистина ме изненада много приятно. Имах възможност да разгледам София и да посетя Пловдив, градове с древна история. Обичам Изтока, но също така обожавам Африка.
И харесвате Африка, заради горещината, заради природата или заради вашите студенти там?
Студентите ми от Африка са много интересни личности и аз ги обичам. Горещината категорично не харесвам, но там се чувствам добре.
Вие изнасяте мастър класовете си доста често в Русия и в някои от бившите съветски републики. Казахстан или Азербайджан?
МАРИ: Имам страхотни спомени от Казахстан, но когато става дума за преподаване предпочитам Азербайджан.
Отново ще попитам – заради хората или заради природата?
Заради природата, защото релефът на тази държава е завладяващ. Казахстан е значително по-студен, но хората са много мили. Там през зимата е минус 40 градуса, а през лятото плюс 40. Азербайджан е по-близък до Франция като манталитет. Може би затова.
Разгледахте ли Френския квартал в Астана в Казахстан. Там си имат не само статуя на генерал дьо Гол, ами и малка Айфелова кула.
Разбира се, че да. Невероятно е, но стремежът да копират Франция ми идва прекалено. Иначе Астана е завладяващ съвременен град.
Има ли държава, която мечтаете да посетите, но още не сте имали такава възможност?
Да, разбира се. Южна Африка. Не знам защо тя събужда любопитството ми. Другата такава държава е Перу.
Пътешествията са приятни поводи за мечти, но да се върнем на етикета при пътуване. Има ли строги правила?
Понякога не е необходимо да спазваш строг етикет. Достатъчно е да правиш като другите. Случва се когато пътувам из Африка да съм заобиколена от жени с ревящи бебета, с кокошки в кошниците, които не спазват личното пространство. Тогава е много трудно да следваш какъвто и да било етикет. Но понякога ти се пада страхотен съсед по седалка в самолета и целият полет може да мине в интересен разговор с него. А ако е местен той може да ти помогне по-лесно да навлезеш в тамошната култура.
А когато пристигнете – спазвате собствените си правила или проучвате какви са местните?
О, никога не привнасям правилата от моята родина. Възприемам тотално местните. Знаете поговорката „В чужд манастир със свой устав не се ходи“.
А ако сте в Африка на посещение при краля на племето и той ви предложи угощение с червей или гъсеница?
Случвало ми се е. Не в Африка, а в Казахстан. Бях поканена в една юрта и ми предложиха прокиснало конско мляко.
Нарича се кумис – прабългарско питие.
Беше наистина ужасно. Аз опитах само една глътчица. И в Африка, и в Азия пробвам по мъничко от всичко. Обаче честно казано се затруднявам с тези нови вкусове.
Но да бъдеш честен, понякога означава да не си любезен.
Аз не казвам чистата истина, не заявявам, че не харесвам дадено ястие. Просто обяснявам, че е трудно за една парижанка да промени вкуса си. И че ние поначало ядем много малко.
Имате ли изпитан лично съвет как да оцелеем зад граница ако сме далеч от Европа?
Аз обичам предизвикателствата и имам състезателен дух, така че съветвам да проявите здрава психика и да знаете точно какво искате да научите, да пробвате, да преживеете. Като същевременно спазвате местните правила и закони и не обиждате домакините си.
Значи сте смела жена?
Определено, да. Защото продължавам да пътувам, дори във времена на пандемия. Сега всичко е лесно достижимо със самолетите, но винаги остава едно усещане за приключение дълбоко в мен когато тръгвам на път. Понеже ми предстои да открия нови места и хора. И удоволствието от изненадата заличава страховете. Затова казвам: пътуването е фантастично във всичките му проявления. Отворете съзнанието си за добрите срещи и изненади.
Какво ще пожелаете на слушателите на Покана за пътуване?
Бях много впечатлена от аудиторията, пред която поведох своите мастър-класове в България. Бих искала повече хора да разберат нуждата от това, които преподавам – в основата му са уважението и широко скроения ум. А на себе си пожелавам скоро да се върна в България.
Снимка:
