Eмисия новини
от 13.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Бюджетните харчове не трябва да се ограничават

Дармендра Канани: Спирането на субсидиите за овладяване на кризата ще има пагубен ефект

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Европейският съвет не успя да стигне до краткосрочни решения за овладяването на кризата с горивата, въпреки че много от страните членки настояват именно за общевропейски отговор. Въпреки това още преди ключовата среща в Брюксел председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова страните да реагират, включително и чрез намаляването на данъци за енергоносителите.

Независимо че повечето експерти са категорични, че мерки трябва да има, защото кризата е безпрецедентна, не липсват и гласове, които предупреждават, че ударът върху държавните бюджети ще бъде много голям заради необходимия ресурс за мерки и потенциалното лишаване от приход от данъци.

В седмицата преди ключовата конференция за климатичните промени на ООН КОП26 в Глазгоу Дармендра Канани от мозъчния тръст „Приятели на Европа“ каза пред БНР, че бюджетните харчове не трябва да се ограничават, защото въпреки високата задлъжнялост спирането на субсидиите за овладяване на кризата ще има много по-пагубен ефект:  

"За да смекчим ефекта от енергийната криза, трябва да осъзнаем, че това е явление в глобален мащаб. Това не е регионален въпрос за Европа, но той има изключително голям геополитически аспект, свързан с „Газпром“, Русия и Северен поток. В същото време има много компании, които не са инвестирали достатъчно, за да имат резерви. След това дойде и шокът от пандемията от Covid-19.

Когато започна икономическото възстановяване, потреблението на енергия направо се изстреля нагоре и се достигна до криза, чиито ефекти не могат да бъдат осуетени толкова лесно. Необходим е отговор на глобално ниво. Ето защо конференцията, посветена на климата на ООН, която ще се проведе след седмица, е изключително важна. Там трябва да бъде набелязан комплекс от мерки, с които да отговорим на ситуацията".

Какви трябва да бъдат тези мерки?

"Първо, както видяхме и при пандемията от Covid-19 и последвалата я икономическа криза, правителствата трябва да предприемат краткосрочни мерки. Струва ми се, че сега не е моментът да си задаваме въпроса дали това не е правителствена намеса върху естествените пазарни процеси, защото в противен случай ще започнат да умират хора. Други ще страдат от глад. Фирмите и селскостопанските производители няма да бъдат в състояние да произведат и доставят хранителни продукти. Това изобщо не е апокалиптичен сценарий, а ситуацията, която ни се случва в момента. Нека помислим какво би се случило, ако имаме много студена зима, а цените продължават да хвърчат нагоре.

Незабавните мерки трябва да включват осигуряване на субсидии, намаляване на данъци и директна подкрепа за домакинствата. За съжаление, това вероятно ще доведе до покачване на дълга, но е задължително да се направи, за да се предпазят хората и бизнесите от още по-тежка ситуация. Представете си какви биха били щетите, ако не се предприемат мерки при това уникално стечение на обстоятелствата, когато имаме върхови цени на енергоносителите. Не сме виждали такива ръстове от десетилетия.

Едно от най-важните неща е, че притежаваме огромен ресурс от пари на данъкоплатците, които са в Плана за възстановяването на Европа, подкрепен от инструмента „Следващото поколение“. Задължително е възстановителните планове на национално ниво частично да бъдат посветени на проекти, които ще подпомогнат обновяването и трансформацията на енергийната система. Необходима е нова инфраструктура, която разчита на чиста енергия и се ползва от последните достижения в сферата на цифровите услуги. За съжаление, независимо, че разполагаме с огромен брой научни данни, че живеем в климатична криза, не са направени достатъчно инвестиции във възобновяеми и водородни източници".

Когато започна пандемията, съветът беше да се използва толкова финансов ресурс, колкото е необходим за овладяването ѝ, независимо от трупането на дълг. Сега, когато има енергийна криза, съветът е същият.

"Необходимо е да има политически лидери, които да кажат, че е нужно да действаме бързо. По същия начин, както успяхме да построим болници за шест седмици и да разработим ваксина за шест месеца, така трябва да посрещнем проблема с високите цени на енергоносителите. Ситуацията е спешна. Необходими са ни същата бързина, инженерен ум и политическо лидерство, за да посрещнем третия шок. Първо ни удари здравната криза, която дойде с икономическа криза. Сега имаме криза с енергоносителите, но всъщност това е климатичен проблем.

Това, което трябва да направим, е да потърсим единство и да бъдем смели. Необходимо е за оставим настрана политическите различия, ако успеем. Нека гледаме на това като проект, който бих нарекъл: „Един свят. Една Европа“. Той трябва да бъде надпартиен, защото в противен случай ще станем свидетели на много слабо възстановяване, обедняване на хората, труден достъп до енергоносители. Освен това климатичните промени водят до все повече екстремни природни събития. Знаете, че те отнемат работата на хората или по-лошо - живота им. Освен това, ако не бъдем единни, ще се стигне до задълбочаване на разделението между на страните в Европа. Ако Южна Европа, която бе по-сериозно ударена от Covid кризата и има по-слаба икономика, страда, останалата част от Европа ще страда също".

Бюджетите на всички европейски правителства зависят сериозно от постъпленията от данъци и акцизи върху енергоносителите. Докога обаче може да продължава ситуацията, в който се разходва повече, отколкото се събира.

"Струва ми се, че въпросът колко дълго можем да харчим повече, отколкото печелим или събираме, трябва да бъде формулиран по друг начин. Трябва да се запитаме колко време може да не вземаме мерки, за да спрем процеси, които ще имат много по-унищожителни последици за икономиката ни тук в Европа, а и в останалата част от света. Нека за секунда допуснем, че спрем бюджетните харчове в такъв размер. Какво ще се случи с работните места? Колко ще поскъпнат цените на хранителните продукти? Колко енергия ще бъде пропиляна? Нека го кажа така - колкото повече безработни имаме, толкова повече хора няма да могат да си позволят здравни грижи, което означава, проблеми в системата на здравеопазването. Тогава именно правителствата трябва да платят за това".

В националните планове на повечето държави има много „зелени“ проекти, но трябва ли Брюксел да предприеме допълнителни мерки, за да ускори „позеленяването“ на икономиката. Например - да обвърже определени постижения в сферата с отпускането на евросредства по подобие на мярката с върховенството на закона?

"Същността на кризата, през която преминаваме - здравна, икономическа и климатична, изисква нов подход сред страните - членки. Не гледайте в миналото по отношението на фискалната и паричната политика. Ние вече знаем, че те не работят. Стигнахме до нарушаване на правилата за фискална дисциплина, но това е с добра кауза. Не гледайте на Брюксел като на гърне, пълно със злато. Това са вашите, моите и парите на всички останали данъкоплатци. Ето защо Европейският съюз трябва да има доказателство, че те са изхарчени за сигурността на европейските граждани, за живота и здравето им. Също така в много кратки срокове трябва да постигнем цифрова и зелена Европа".

Интервюто на Марта Младенова с Дармендра Канани в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Най-четени