Като „съзерцателен и елегичен триптих, запечатал живота на един човек“ определя филма на Камен Калев „Февруари“ Кристофър Вурлиас от Variety. А Боряна Матеева пише в сп. „Кино“: „В този философско-психологически подход се открива мъдрост, а като добавим автобиографичния момент и съзерцателната нагласа, имаме бистро и чувствително кино.“
Около пет години екипът – режисьор и сценарист – Камен Калев, оператор – Иван Чертов, музика – Петър Дундаков, работят по филма, който тръгва от 5 ноември по кината у нас, след като влезе в официалната селекция на кинофестивала в Кан, а вече има разпространение във Франция и е много добре приет. Ето какво казва кинокритичката Катерина Ламбринова в сп. „Кино“: „Филмът бе селектиран в основната програма на фестивала в Кан през 2020, но потъна в зимата на недоволството на българската филмова среда. Още един пример за хроничната ѝ треска пред таланта. За да си набави успиващо, нездравословно успокоение, тя неистово се стреми към утвърждаване на посредствеността.“
Поетичният филмов разказ, в чиято основа е фигурата на дядото на Камен Калев, се различава от предишните му филми. „Февруари“ е решен в три части, които разкриват детството, зрелостта и старостта на героя. Малко реплики, бавно действие, запомнящи се кадри – това са само малка част от характеристиките на филма, за който режисьорът и сценарист Камен Калев казва в интервю: „За мен беше предизвикателство да направя филм с образ, който не се променя, който не излъчва много. И въпреки това да има нещо, което да накара зрителя да продължи да гледа.“ И зрителят наистина продължава да гледа. И филмът влиза в него и остава там.
Чуйте Камен Калев.
