„Историческият център на един град не може да бъде превърнат в музей, но може да остане, както е в повечето случаи, произведение на изкуството, а за запазването му като произведение на изкуството отговаря научен подход – реставрацията“, пише в далечната 1962 италианският теоретик на изкуството Карло Джулио Арган, който е бил и кмет на Рим.
Как работи реставрацията и урбанистичната консервация в градски условия? Как трябва да пазим историческото наследство, без да го мумифицираме?
„Ценен е комплексният подход. Има живот, има движение, има динамика, идват нови хора, с ново виждане. Обектите търпят промяна и промяната не бива да ни плаши. Тя може да придаде нова стойност на квартала и на града и когато е премислена, когато има функция и форма, тогава става притегателен център.
Важното е, че наследството не е проблем, защото миналото не е проблем, а потенциал.
Урбанистичната консервация няма за цел да спре развитието на града, тя твърди, че добрият подход не е да се спасява една сграда сама за себе си. Защото всяка сграда работи във взаимодействие със средата, в която се намира.“
Кое смятаме за ценно от миналото на един град и как трябва да го съхраняваме – чуйте разговора с арх. Ценков.
Арх. Цветомир Ценков е докторант към катедра „История и теория на архитектурата“, УАСГ – „Интегриране на археологическо наследство в съвременна градска среда“. Той има опит в областта на устройственото планиране и архитектурното проектиране. Арх. Ценков е сред активните млади специалисти в областта на опазване на архитектурното наследство в България.
Снимка: Аделина Андонова
