На какво се дължат омразата, агресията, междуличностна нетърпимост и разделение между гражданите за проблеми, които засягат цялото общество, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ на БНР Страхил Делийски, преподавател по политическа антропология в СУ „Св. Климент Охридски“.
„Обикновено, когато стане дума за агресия и конфликтност, бързаме да вземем обяснение от репертоара на психологията. Психологията стига до анализ на равнището на индивида. Ако погледнем от социологическа перспектива, тогава трябва да си признаем, че в обществото има структурен проблем, който се отразява върху поведението на хората. Този проблем има няколко измерения, най-важният от които е липсата на солидарност. Усещането за емпатия към другия, усещането, че „аз“ и човекът срещу мен имаме еднакво право да мислим и говорим и нашите цели имат също еднаква валидност, че сме един организъм – това усещане е изгубено. Най-притеснителното е, че в обществото ни сега има група А и група Б с полярни гледни точки по дадена тема, но те не влизат в дискусия, а сякаш основната цел на тези групи е да покаже, че другата е по-нисшата група. Този тип състояния са характерни в общества, които са в процес на ентропия – разпад. Разпадащото ни се общество не може да породи колективни смисли и общи ценности, защото е съставено от малки групички, всяка от които произвежда собствен смисъл, които са в конфликт помежду си. Оттам и усещането за социалност е напълно изгубена. Живеем като част от малки войнстващи племена.“
Политиците и медиите
„Реакцията към това, което наричаме политическа коректност, е прекият път към хомофобията. Тази „политическа коректност мина границите на поносимото и умозримото, но това не може да бъде легитимен аргумент за употреба на хомофобията – тук става дума за омраза към човешки групи, смятани за недостойни и това е политически толерирано. Да не говорим, че в 2021 година спорим дали Земята е плоска. Провалихме се, всички се провалихме – и медиите, и университетите. Провалихме се в задачата да създадем среда, в която да съществуват и да могат да дебатират смислени дискурси. Но обществото е преминало всякаква граница на приемливото противопоставяне, ние не спорим, а се обиждаме, ние не аргументираме алтернативна гледна точка, а псуваме този, който я е казал. Тези на върха са продукт на същото. Институциите на смислотворчество не работят у нас. Създаването на колективен смисъл е оставено единствено на фрагментирания свят на медиите. И то когато за доминиращата част от медиите основният мотив е печалба.
Чуйте целия разговор със Страхил Делийски, както и анкета с протестиращи от „Рейнбоу хъб“ в звуковия файл.
