Литературата в Южна Корея в древността е била писана основно от мъже, а темите на произведенията са повтаряли минали мотиви, наложени във времето като класически. Днес Южна Корея е символ на модерност и иновативност, но само допреди няколко десетилетия строгите норми на традиционното общество са притискали в здравите си рамки образованието, културата и всички сфери на между човешките отношения. Жената трудно е можела да излезе извън пределите на дома и да потърси реализация на мечтите си или пък израз на талантите си. Новото издание „Трите първи“, ни запознава с подвига им, а именно борбата им за свобода на перото, която се превръща в бунт срещу всичко и всички, съпротива срещу установения през вековете строй, плуване срещу мощното течение на социалния ред. Плащайки кървава цена за каузата си, три жени оставят своята трайна следа в южнокорейското общество, в което и до днес е трудно да си различен. За авторките Ким Мьонсун, На Хесок и Ким Уонджу ще разговаряме с изследователката на корейската култура и преподавателка в катедра „Кореистика“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – доктор Цветелина Андреева.
„Съвременната женска литература се появява едва в началото на 20-ти век. Но всъщност от Средновековна Корея до днес достигат малко творби на женските писателки. Тези авторки не са само първите съвременни писателки в страната, но са и бунтарки в тогавашното общество за свободата на жените, които проповядват в произведенията си. И трите са първи, Ким Мьонсун написва първия съвременен разказ, тя е актриса и преводачка, като тя е най-изявената преводачка за тези години. На Хесок е първата художника, която рисува с маслени бои и първата корейка, която прави околосветско пътешествие и пише пътеписи за пътуванията си. Ким Уонджу е първата жена редактор на първото женско списание, но след това се оттегля от светския живот и става монахиня. И трите са повлияни от модерните западни идеи, с които се запознават докато учат в Япония. Интересното е, че и трите са родени в една и съща година.“
В сборника обръщате се обръща голямо значение и на конфуцианството, което играе основна роля в корейската литература. Конфуцианството е учението на Кундзъ, придобил известност в западния свят с латинизираното си име Конфуций. Великият мъдрец живее от 551 до 479 г. пр.н.е. в древното китайско кралство Лу. Образът му е обвит в легенди и е трудно да бъде разграничена истината от мита, но се смята, че той е признат за мъдрец още приживе. Роден е в семейство от висшата класа, но по време на раждането му поради междуособиците в държавните дела семейството му губи знатното си положение и потъва в бедност. Учението му повлиява не само китайската култура, но и съседните източноазиатски държави.
Най-общо казано, конфуцианството регулира отношенията между хората. То е насочено както към поведението на човека в обществото, така и към принципите на държавното управление и представлява висша форма на морал. Петте взаимоотношения са основен постулат в него, който установява „правилните“ отношения между управник и поданик; между баща и син; между съпруг и съпруга; между възрастен и дете; между приятели. Конфуций поставя като условие за хармонията във Вселената и в света на хората строгата йерархия, в която всеки спазва своето място, изпълнява задълженията си и дава личен пример на тези под него.
Цветелина Андреева защитава докторска степен в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 2019 г., а от 2016 г. е хоноруван преподавател в катедра „Кореистика“. Назначена е за Изследовател в същия университет. Образованието ѝ включва специализация в Република Корея и участие в две международни обучения. Участва в университетски, национални и международни конференции. Научните ѝ интереси са в областта на съвременното корейско общество и социокултурната роля на жените в Корея.
Повече подробности чуйте в разговора с доктор Цветелина Андреева.
