От 10 ноември 1989 г. Васко Кръпката помни как е карал такси и когато чул за падането на Живков, не повярвал. С песента „Комунизмът си отива“ по онова време той печели моментално популярност.
„Пропуснахме ченгетата да наложат това мислене – едва ли не за провален преход, че нищо не става, ходихме по митинги и нищо не стана. Това обществено мнение, което всъщност е много важно. Когато падна Берлинската стена и вече им трябват избиратели на злите сили, трябват им хора, които да гласуват за тях и те се ги възпитават по някакъв начин. Те успяха, аз им пиша шестица на всички ченгета, че успяха да наложат едно такова мрънкащо, мрънкофонско мислене – че нищо не се е случило. А всъщност се случиха толкова хубави неща. Това ми е болката – хората се чувстват предадени, продадени, а не е така“, подчерта той в предаването „Преди всички“.
За писателя сатирик Михаил Вешим промяна се е случила. По думите му можем да говорим, пишем, пътуваме свободно.
„Ако трябва да се връщаме и ако трябва пак наново да правим революция, нежна, ми се иска да не е чак толкова нежна. Трябваше тогава да бъдат изчистени по някакъв начин тия структури на Държавна сигурност. Непроведената в България лустрация попречи много на прехода. Ченгетата влязоха в икономическата власт, те станаха хората с парите и започнаха да манипулират и общественото мнение“ коментира Вешим. Той е категоричен, че пътят е един – „напред към нормалността“, от която обаче сме далеч.
„Понякога се полъгваме по външни ефекти. Много често се лъжем. Много често чакаме спасителя. Никой няма да дойде да ни спаси отвън. Самите ние трябва да се променяме и да мислим с главите си, като избираме. Това, че повечето наши сънародници мислят, че някой ще дойде и ще ни оправи и от един човек зависи всичко, не е добре. Толкова пъти се опарихме през годините на прехода и видяхме, че не е въпрос до личността. Въпросът е до цялостния манталитет на хората“, смята Михаил Вешим.
„Хората много настръхнаха вече и не им е до музика. И се избират едни мачовци да ни управляват“, посочи още Васко Кръпката. Според него енергията от площадите на 1989-90 г. съществува и „неслучайно я плюят 32 години, защото ги е страх от тази енергия“. Музикантът призова да бъдем по-позитивни, „защото човек каквото търси, това намира“.
Михаил Вешим изрази надежда, че хората няма „да се люшкат и да вярват на поредните спасители“, а ще имат повече вяра в себе си и собствените си сили.
„България е страна с големи възможности.“
Двете гледни точки чуйте в звуковия файл.
Снимки: БНР
