"Деца - между 5-и и 7-и клас, при нас изпадат в депресивни състояния и имат нужда от психологическо съдействие. Те не знаят кога ще бъдат с другите съученици, училището е единствената социална среда за тях. Дано тези състояния оказват временни травми, но приоритетът трябва да бъде как най-ефективно да бъдат върнати в училище".
Това коментира пред БНР Радослав Илиев, преподавател по История на културата в НГДЕК "Св. Константин Кирил Философ".
Според него има комуникационен проблем, защото още в началото беше започнато да се говори за справяне с пандемията с думите на страха, а не с думите на мобилизацията и солидаризацията:
"Когато се играе по метода на тоягата, резултатът е един - когато кажеш на едно дете да не пипа котлона, то пипа котлона... Трябва да се даде свобода. Образованието, здравеопазването и сигурността са национални приоритети, те трябва да бъдат последно затваряни и последно подлагани на свръхнатиск".
В предаването "Нещо повече" Илиев допълни:
"Отглеждаме социопатно поколение. Децата не са станали по-умни, не са станали по-подвижни, диоптрите им се качват. Това не трябва да продължава по този начин".
По думите му отвъд конфликтните линии - за ваксините, за тестовете, има консенсусна линия - мнозинството от учителите, от родителите, от децата искат да учат присъствено.
