4
Настоящата изложба на професор Станислав Памукчиев и професор Емил Попов е своеобразно продължение на творческата среща на двамата автори от изложбата „Начала́“ преди пет години в галерия „Арте“. В експозицията взаимно се обогатяват противоположни подходи – алуминиеви или месингови скулптори в противовес на картини – обекти с въглен, с пепел и дори в цвят. Скулптурите, посветени на „Ева“ и живописните платна от цикъла „Протоси“, са обединени от общите същностни търсения на двамата знакови за българската визуална култура художници, приятели и съмишленици – проф. Емил Попов и проф. Станислав Памукчиев.
„Протоси“ е нов цикъл от картини и рисунки, част от програмна ориентираност към изначални съдържания, които дълбинно ни определят и са първичната субстанция на духовната ни памет. Търся следите на тази памет в протосимволи и знакови обозначения - синтезиран образ, отговор на непонятното и необозримото, заявява професор Памукчиев:
„Тази връзка с природата, с естеството на нещата и за двама ни е определящо и му търсим визуална форма и го защитаваме. Моето рисуване с дървесна пепел, с въглени, с пръст, със слама, със сено, с восъци, със смоли, неща, които имат природен характер и сами по себе си изразяват енергията на природното и са символен акт на творението. Изначални протосимволи. Пепелта е свидетел на огъня, на материята, на прехода. Говор върху съзнанието и върху емоцията. Надявам се, че няма равнодушни пред тези изначални символи и измерения на големите съдържания, които търсим визуален отговор. Съвременният човек потъна в обслужването на живота, изгубването на причинно следственото, потъването в консумативни нагласи. Това са неща, които го изваждат от неговата дълбока същност определеност.“
Скулптурите, посветени на „Ева“ на Емил Попов, са месингови. Професор Попов твърди, че работи с различни с различни материали и подхожда с внимание към всички материали, но конкретно сега е избрал месинга и алуминия.
„Тази тема я имаме със Станислав от много години, именно търсенето в съвременната епоха на един изначални теми. В този смисъл с моите скулптори „Ева“ реагирам на неговите „Протоси“, тя не е крехка в същината си. Колкото и последните години да са подчинени на технологиите, трябва да си даваме сметка, че остават най-изначалните преходни ценности, които са свързани с изначалното, Ева, раждането. Аз мисля, че със Станислав кореспондираме на принципа на диаметрално противоположни образи, които в основата си имат едно и също. И аз и той търсим притчата, при него е една формата, при мен друга. Колажното близко стоене едно до друго. Искам да намирам в моите образи, неща, които имат проекция в далечното дълго време, но излизат от баналното от това, което срещаш всеки ден.“
