На 23 ноември се отбелязва Денят на психотерапията.
През лятото във връзка с една инициатива за подобряване на психичното здраве на децата след продължителното онлайн обучение, психоложка от Югоизточна България ми каза: „Ами, знаете ли, в нашия град никой не ни търси нас, психолозите, хората ги е срам“.
Изглежда, все още съществува предубеждението, че който търси психолога, е луд, а пък в малкия град, където хората се познават, е опасно да не ти излезе име. В днешния ден на психотерапията може да се каже, че страховете и срамът все повече се преодоляват и че много българи се възползват от този метод на повлияване на психичното здраве и състояние, който е базиран на разговор с терапевта.
Един от видовете психотерапия, който е чест избор за хората, търсещи облекчаване на своето психично страдание, е когнитивно-поведенческата терапия. Това, че нейният основател Аарън Бек почина в началото на ноември на възраст цели сто години, е не точно обещание за дълголетие за пациентите, но със сигурност провокира интереса към нея.
По темата в "Нашият ден" говори д-р Ирина Лазарова, председател на Българската асоциация по когнитивно-поведенческа терапия. Тя е лекар психиатър, не д-р по психология – психотерапията изиска специална допълнителна подготовка, тя е нещо като специализация и за психолози и за психиатри.
В разговора д-р Лазарова обръща внимание върху факта, че около пандемията хората, както никога досега, се фиксират върху тялото си и начина, по който то функционира, търсейки там симптоми на болест. Освен всичко друго, когнитивно-поведенческата терапия дава възможност да се разграничи нормалното телесно функциониране от сигналите за истинска застрашеност, така че тя може да е от полза за много хора сега. Какво всъщност представлява тя и в кои случаи е приложима – чуйте повече от звуковия файл.
Снимки – Pixabay
