5
16 фотоесета, показващи другото лице на българските войници в Първата световна война, представят в изложба Българската телеграфна агенция и Държавният военен архив във Велико Търново. Експозицията е един от акцентите в честването на 70-ата годишнина от създаването на Държавния Военноисторически архив и разкрива в снимки малко известни факти и личните истории на редник, поручик, авиатор, четник, инженер, велосипедист, свещеник, военен кореспондент. Фотоизложбата е със снимки от архива на БТА, с документи от Военния архив и с фотоси от личните архиви на някои от фамилиите, за които са фотоесетата. Експозицията е подредена в Изложбените зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново и може да бъде разгледана до 18-и декември.
100 години след Първата световна война ехото отдавна е заглъхнало. Прашни и самотни са паметниците и възпоменателните плочи в църковните дворове и по площадите на малките населени места. Спомените отново оживяха във фотодокументалната изложба „16 фотоесета – Другото лице на воините ни“ от Първата световна война. Заслугата е на архивите на БТА и на Държавния Военноисторически архив. Това е копнеж към спомена и заслужена почит, коментира директорът на Военния архив Светлин Радев:
„Зад всяко от тези фотоесета се крие и интересна съдба и житейската история на хора, които са преживели войната, видели са, пресъздали са я по някакъв начин. Обединяващото е именно това – усещането, снимките, спомените, които всеки от тях, пречупено през неговия поглед. Още повече, че чисто географски имаме хора, които са от цялата страна“.
Идеята за фотоесетата се ражда случайно, когато кореспондентът на БТА във Видин Ирена Данаилова попада на информация, че Англия дигитализира своя архив, свързан с Първата световна война, а у нас информацията е оскъдна за широката публика:
„Оказва се, че българската държава към оня момент на избухване на войната е проявила страхотна прозорливост и редом с армията са вървели художници, фотографи, свещеници от всички вероизповедания, капелмайстори. И всичко това дава възможност Първата световна война да е документирана реално“.
Двама от героите, представени с фотоесетата, са на инженер и на студент от Великотърновско. За инженер Златан Бръчков, носител на орден за храброст IV степен, разказва директорът на Военния архив Светлин Радев:
„Свищовлия, който е от известен свищовски род, участва във войната, завършва после висше образование. Даже е избран за депутат. Въпреки че като депутат е можел да не участва в армията, той се записва като доброволец и дава своя принос. Бръчков като инженер е участвал в строежа на линията Бендер - Белене и като технически ръководител“.
Една от най-вълнуващите фотоистории е на студента историк от Златарица Иван Чакъров, чийто земен път завършва безславно, разказват Светлин Радев и Ирена Данаилова:
„Той още като ученик се записва като доброволец, участва в Балканската война. След това тръгва да учи с идея за реализация. Влива се в редиците на армията, защото е започнала поредната война. Самият той е шесто дете на рода Чакърови“, посочи Светлин Радев.
„Завършва история, връща се в Златарица, жени се и идва във Видин. И там в един момент народният съд го съди и завършва живота си в един манастир като човек, който се грижи да финансите на манастира. Абсолютно забравен като герой, като човек и като достоен българин“, сподели Ирена Данаилова.
Във фотоизложбата са показани картички с послания, изпращани от окопите и траншеите до семействата, разказва Ирена Данаилова:
„Гладни сме“, „Жадни сме“, „Убихме трета мечка, одрахме я, сготвихме я, гадно е, но я изядохме“ или „Празнуваме 24 май в Гевгелия, много е хубаво“.
Най-много ме докосна духът на българина, който знае, че отива гол и бос в буквалния смисъл на думата с цървули и опинки да се бие за родината, знае, че отива на явна смърт, но той на практика продължава в това тежко да намира с какво да се шегува, да напише до семейството „Грижите ли се за лозето?“, „Как е детето?“. Той остава дълбоко в себе си свързан с родния край и със семейството и това може би му е давало сили да издържи в тази война“.
Едно от най-любопитните фотоесета е за военния британски кореспондент Хенри Байерлайн, голям приятел и преводач на Петко Славейков. Байерлайн е бил изпратен със специална мисия малко преди сключването на Ньойския договор, за да докаже на Великите сили дали градовете по западната граница са български или сръбски, разказва Ирена Данаилова:
„Пазят се документи, има хора, които пазят тези архиви. Той дава заключение, че тези земи винаги са били български и трябва да останат български и привежда един много странен мотив, свързан с етнографията – българките носят косите си, както искат – на плитка, на опашка, спуснати, докато сръбкините винаги ходят на плитка, която е вдигната на кок. В Ньойския договор Кула, Белоградчик и Видин остават българска територия“.
Фотоизложбата, посветена на другото лице на българските войници в Първата световна война, остава в старопрестолния град до 18 декември.
Снимки: Здравка Маслянкова
Чуйте репортажа в звуковия файл.
