Eмисия новини
от 08.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Песимизъм за преговорите за съживяване на споразумението за иранската ядрена програма

Преговори във Виена за иранската ядрена програма
Снимка: Ройтерс

Вашингтон и Техеран подновиха тази седмица непреките си преговори за съживяване на споразумението за иранската ядрена програма от 2015 година.

Съединените щати формално не са страна по него вече от 3 години, защото бившият президент Доналд Тръмп го денонсира едностранно. В отговор и Иран едно по едно пренебрегва задълженията си по сделката.

Седми поред кръг от преговорите е това откакто Джо Байдън смени Тръмп в Белия дом. Но първи след като ултраконсерваторът Ибрахим Раиси смени умереният Хасан Рохани на президентския пост в Техеран.

Във Виена Иран всъщност си говори с дипломати от европейската тройка - Германия, Франция и Великобритания - а те служат за посредници между него и американските представители, които не седят на масата за преговори. Места около нея имат Русия и Китай - като постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.

Песимистичните прогнози за този преговорен кръг се оправдаха, след като вчера беше обявено, че се налага той да бъде прекъснат и че е възможно да продължи идната седмица. Причината - неприемливите за Запада условия, които иранският преговорен екип е поставил в два проекта за заключителни документи - за отмяна на международните санкции и за ограничаване на ядрената програма.

Напредъкът по преговорите за иранската ядрена програма беше зачернат тази седмица

Защо и как обвързва двата проблема Техеран:

"Преговорите изглежда протичат точно така, както се очакваше. Иран се върна във Виена и новото му ултра хардлайн ръководство настоя за огромно облекчаване на санкциите в замяна на незначителни отстъпки по отношение на ядрената програма. Те в общи линии задраскват това, което доскорошното им правителство прие на предишните 6 кръга преговори от април до юни", казва Андриа Стрикър от вашингтонския мозъчен тръст Фондация за защита на демокрациите.

Исфандяр Батмангелидж - гостуващ изследовател в Европейския съвет за външна политика - е склонен на умерен оптимизъм:

"Ясно беше, че този кръг от преговори няма да е достатъчен за съживяване на споразумението. Можем само да се надяваме, че поне до някаква степен е възстановено доверието между иранците, европейците, руснаците, китайците и - индиректно - американците, в сериозността на намеренията им".

Така и не става ясно какво точно предлагат иранците на глобалните сили. Със сигурност се знае само - от изявленията на президента, външния министър и главния преговарящ от тяхна страна - че ядрената програма остава недосегаема, докато не бъдат отменени всички санкции срещу Иран:

"Според мен това е нагледен резултат от политиката на администрацията на Байдън и на европейците, които позволяват на Иран да действа безнаказано. Иранците напредват все повече в ядрената си програма - обогатяват уран вече до 60 процента; произвеждат материал, наречен метален уран, който може да се използва за производство на ядрено оръжие; използват все повече и повече центрофуги".

Като експерт по ядрените оръжия и разоръжаването Андриа Стрикър обясни колко време би било необходимо Иран да достигне прага на това да бъде в безспорно състояние да произведе ядрено оръжие:

"Сегашните им способности стават ясни от най-новия доклад на Международната агенция за атомна енергия, публикуван миналия месец. Данните сочат, че те разполагат с обогатен уран за 4 ядрени оръжия и че са им необходими 3 седмици, за да дообогатят достатъчно уран за едно такова оръжие. Не е ясно обаче за колко време ще успеят да произведат ядрена бойна глава. Според някои експерти вероятно биха могли да тестват бомба до 6 месеца, но други смятат, че по-вероятно е това да е възможно до година или две.

Ясно е обаче, че сме в много критичен етап на кризата. Защото иранците могат всеки момент да се изстрелят към ядреното оръжие и тогава да се окаже, че международната общност вече не може да ги спре".

Тъкмо това на пръв поглед целят иранските власти с поставянето на неизпълними условия - като например Байдън да гарантира, че Америка няма да налага пак санкции на Иран, независимо кой е неин президент. Имат основания опасенията, че иранците нарочно бавят играта, посочва Исфандяр Батмангелидж, но:

"В същото време важно е да се има предвид, че голяма част от действията на Иран за увеличаване на запасите му от уран и ресурсите за обогатяването му са в отговор на събития, които застрашават националната му сигурност и правят много по-трудно политически съживяването на ядреното споразумение. Такива събития са например убийството преди година на Мохсен Фахризаде - ядрен физик №1 на Иран, както и киберсаботажът, който се смята, че е дело на Израел, в комплекса за обогатяване на уран край Натанз.

Западните политици трябва да разберат, че е много важна вътрешнополитическата динамика в Иран. И че за завръщането към преговорите на Раиси му е необходимо в Техеран да се възприема, че това става от позиция на силата. Драматичното развитие на ядрената програма е опасно от гледна точка на усилията Иран да не се сдобие с такова оръжие, но всъщност може да е необходимо условие за фактическото задействане на дипломацията".

Времето за дипломация бързо изтича, предупреждават все по-настоятелно европейците и американците. Техеран обаче твърди, че топката е в тяхната половина на игрището. Ако е така, възможно ли е въобще да бъдат отменени санкциите - наведнъж и с един замах?

"Въпросът е какво означава "всички санкции" и по него ще се спори много на тези преговори. Новата иранска позиция, която според Запада е максималистка, е, че всички американски санкции, наложени след влизането в сила на ядреното споразумение през януари 2016-а, трябва да бъдат вдигнати. Включително санкциите, които са в отговор на несвързани с ядрената програма неща - например срещу действията на някои ирански институции във връзка с тероризма или заради поведението на Техеран в региона.

Проблемът тук е, че западните държави не са обещавали на Иран, че никога няма да използват санкции срещу него и няма да се самоограничат в това отношение".

Иранското искане все пак е оправдано в известна степен, смята Исфандяр Батмангелидж:

"Причината този въпрос да бъде повдигнат е, че администрацията на Тръмп преднамерено и целенасочено използваше "неядрени" санкции, за да подкопае още повече ядреното споразумение. Иранските банки например бяха вкарани в черните антитерористични списъци, без значение, че нямаше безспорни доказателства, че имат такива връзки. Но така бяха затруднени нормалните икономически отношения на Иран с Европа, Китай, Русия и други страни".

Администрацията на Байдън признава, че има основание за премахване на повечето санкции, защото те очевидно са целели саботаж на ядрената сделка, посочва експертът от Европейския съвет за външна политика. Но е още далеч от ясно дали ще се стигне въобще до пазарлък.

"Споразумение все още е възможно, но ако Иран се върне на масата за преговори идната седмица с по-умерени позиции. Притеснително обаче ще е ако се стремят само към временна сделка - докато бъде постигнато всеобхватно споразумение за ядрената програма. Ако това бъде допуснато, по-добро споразумение няма да има никога. Защото режимът в Техеран вече ще е постигнал достатъчно, за да оцелее. Точно това е целта му и дори крайният резултат може да е по-лош и от споразумението от 2015-а".

А времето е скъпоценно за Иран, констатира Андриа Стрикър от Фондацията за защита на демокрациите. До кой момент ще имат тогава смисъл усилията на Запада за възкресяване на споразумението от 2015-а:

"И към този момент смисълът не е много голям, честно казано - защото ограниченията би трябвало да започнат да падат през 2026-а. А Иран вече е постигнал толкова голям напредък - разполага със стотици свръхмодерни центрофуги, с които може да обогатява доста бързо уран. И това, заедно с производството на метален уран, означава, че тази държава вече разполага с доста задълбочени познания, които не могат да бъдат просто изтрити. Така че - дори да се възстанови ядреното споразумение в оригиналния му вид, то вече няма да е адекватно средство за възпиране на ядрените амбиции на Иран.

Алтернативата е да се стремим към по-добро от първоначалното споразумение или поне към ангажимент от страна на Иран да даде заден ход в тази област. Трябва да съживим международния натиск от преди ядрената сделка. През 2010 година, когато Иран за първи път обогати уран до 20 процента, Съветът за сигурност на ООН, включително Русия и Китай, прие много категорична резолюция и наложи санкции срещу иранската ядрена, ракетна и въобще оръжейна програма. А Съединените щати и Европа наложиха отделно санкции върху петролния и оръжейния сектор на Иран.

Тогава това принуди Иран да потърси някакво споразумение за отмяна на санкциите. До 2013-а беше постигнато временно такова, преди да се стигне до сделката от 2015-а".

Натискът сега, според Стрикър, трябва да бъде през Международната агенция за атомна енергия - с порицаваща резолюция, която дава конкретни срокове на Иран да даде заден ход по ядрения въпрос.

Така или по друг начин в крайна сметка ще се стигне до междинно споразумение, смята Батмангелидж:

"Ако се окажем в ситуация, в която дипломацията се препъва и възкресяването на споразумението вече не е възможно, отсега е ясно, че страните по него ще се опитат да сключат сделка с ограничено във времето действие. Такава сделка би предполагала замразяване на иранската ядрена програма в замяна на известно облекчаване на икономическата ситуация в Иран - за да имат повече време преговарящите да намерят общоприемливо решение".

Логиката зад това очакване? Въпреки заплахите, които валят и от двете страни, никой от пряко и непряко преговарящите или от регионалните сили няма интерес напрежението да ескалира за пореден път до ядрена надпревара в Близкия изток или дори до ръба на война.

Репортажа на Деян Йотов в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Подкасти от БНР