„Смъртта още празнува живота“ – Нели Закс на български - Култура

"Смъртта още празнува живота" – избрани стихове от Нели Закс – излиза на български. Това е една наистина голяма поезия. Нели Закс, както и нейният духовен събрат Паул Целан, са двамата основни изобличители на Холокоста. Докато при Паул Целан надделява отчаянието, Нели Закс го надмогва. В нейните стихове се процежда и едно жизнеутвърждаващо начало.

„Нели Закс се слива с жестоката участ на своя народ, но с крехкия си глас сякаш преобразява зловещите изпитания: земната тежест става лека като дихание, ужасът се превръща в строфа, дивото се обуздава и противно на всякакъв предишен опит до нас стига музиката на побратимяването и мира“. Така представя в словото си по случай удостояването на Нели Закс с Наградата за мир през 1965 г. Фридрих Витиг.

Подборът на преводача е от шест стихосбирки на Нели Закс. В послеслова си той пише: "Поезията на Закс, от която лъха на дим от крематориум, живее от изумително непосредствената връзка с нейната изстрадана участ, обективира тази участ, очиства я от всичко случайно и лично. И стихосбирките ѝ от 40-те и 50-те години на ХХ век, и белязаната от умора нейна късна лирическа жътва са част от този единен, написан сякаш на един дъх прочувствен реквием за жертвите на Злото. Още повече, че зрялата поезия на Нели Закс органически отхвърля марионетните стереотипи, които налага индустриалното общество, решително не приема заученото, автоматичното, инерционното, всичко онова, в което се провижда познатата ѝ до болка заплаха от „зловещия кукловод“, признавал, както е известно, само академичното изкуство и предавал на огъня книги и картини, преди да почне да хвърля в него хора."

Премиерата на стихосбирката на Нели Закс "Смъртта още празнува живота" е на 22 декември от 18.30 часа в камерната зала на Младежкия театър "Николай Бинев".

В представянето на Издателство за поезия „ДА“ участват преводачът Любомир Илиев, Кирил Василев и Стефан Иванов. Стихотворенията ще прочете актьорът Станислав Кертиков.

Снимки – изд. ДА

Повече подробности разказва в "Артефир" преводачът Любомир Илиев – чуйте в звуковия файл.

Разговор на Яна Пункина с Любомир Илиев в ''Артефир''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Нели Закс (Леони Закс) е германска поетеса, автор на театрални пиеси и преводач. Тя е от най-значимите творци на немската поезия.

Родена в Берлин в семейството на изобретател и фабрикант, тя израства в култивирана еврейска среда, отрано музицира, пише стихове и желае да стане балерина. Толкова е впечатлена от дебютния роман на Селма Лагерльоф „Сага за Йоста Берлинг“ (1891), че започва да си кореспондира с шведската писателка и това общуване ще продължи повече от тридесет и пет години.

Нели Закс живее в изолация и не участва в обществения живот. В 1921 г. с помощта на писателя Стефан Цвайг издава първата си стихосбирка „Легенди и разкази“, създадена в стила на неоромантизма и възпяваща природата и музиката. Поетесата се вдълбочава в трудовете на Мартин Бубер и усвоява неговите хасидистки възгледи.

След 1933 г. Нели Закс прекарва „седем години под ужаса на Хитлер“, а творбите ѝ са официално забранени. Едва в 1940 г. успява чрез името на току-що починалата нобелистка Селма Лагерльоф да получи виза за Швеция и в последния момент преди изпращането ѝ в концлагер се преселва заедно с майка си в Стокхолм (цялото останало семейство загива в лагерните пещи).

В емиграция поетесата се прехранва като перачка, научава шведски и започва да превежда модерна шведска лирика на немски. През 1953 г. получава шведско гражданство. Нели Закс записва и по-късно публикува стиховете, които е носила в съзнанието си през дните на страдания в родината си. Задълго остава непризната в западната немскоезикова общност и е издавана със съдействието на поета Йоханес Р. Бехер само в Източна Германия – там излиза стихосбирката ѝ „В обиталищата на смъртта“ [1] (1946), както и отделни стихове в списание „Зин унд форм“. Едва след време в Амстердам излиза стихосбирката ѝ „Звездно затъмнение“ (1949).

През петдесетте години Нели Закс започва кореспонденция с поета Паул Целан, когото посещава в Париж през 1960 г. Постепенно тя си пробива път и в литературния живот на ФРГ и бива „открита“ от младото поколение немски поети. Нейните стихосбирки „И никой не знае какво по-нататък“ (1957) и „Бягство и преображение“ (1959) излизат в Хамбург, Мюнхен и Щутгарт. Следват „Пътуване в безпрашието“ (1961), „Все тъй смъртта празнува живота“ (1961), „Пейзаж от викове“ (1966) и издадената посмъртно „Разцепи се, нощ“ (1971).

Жалби и надежди за просветление озаряват книгите на Нели Закс. Пророческата ѝ поезия се корени в библейските псалми, староеврейските традиции и идеите на хасидизма. Творбите ѝ са изпълнени с болката и религиозната мистика на еврейския народ, като проникват в дълбокия смисъл на това мъченичество. „Небето те руши, ти вкусваш милостта“, се казва в едно нейно стихотворение.

Нели Закс е удостоена с редица литературни отличия, между които наградата „Дросте“ на град Меерсбург (1960) и учредената на нейно име в град Дортмунд международна награда „Нели Закс“ (1961), а в 1966 г., на седемдесет и петия си рожден ден, получава – заедно с Шмуел Йосеф Агнон – от ръцете на шведския крал Нобеловата награда за литература: „за изключителните ѝ поетически и драматически произведения, които със завладяваща мощ тълкуват съдбата на еврейския народ“. Парите от наградата поетесата дарява на нуждаещи се. Нели Закс не се завръща в Германия и умира в Стокхолм, достигнала световно признание.