Попов изтъкна, че това, че няма да получим пари от Плана за самото възстановяване „не е абсолютно никакъв проблем, много по-важно е да се съсредоточим върху устойчивостта“.
Според експерта документът е бил много подобрен по време на служебното правителство.
Забавянето с няколко месеца няма никакво значение, коментира Юлиан Попов.
„Връщането на Плана не е точно връщане, а процес на договаряне. Текат преговори. Дали е 2038 г. или 2040 година е без значение. Тактически и било добре да бъде една дата. По-съществени са междинните стъпки. Има ангажимент за затваряне на определена мощност до 2026 г. и Комисията иска ясни гаранции, че това ще се случи и по какъв начин ще се случи.“
ЕК има много специфични изисквания за това въглищната индустрия да не получава неправомерна държавна помощ, която тя може да получава през вътрешно субсидиране в Българския енергиен холдинг, поясни Попов.
„Това е камък на пътя.“
Огромни средства се насочват към енергийния сектор. От страдащ и критичен сектор той се превърна в процъфтяващ сектор, изтъкна още Попов.
По думите му тези огромни средства дават възможност при добро преразпределение да бъдат подпомогнати енергийно бедните, дружества с проблем.
„Пари има много. Много повече, отколкото са необходими в енергийния сектор. Проблемът е в това, че нямаме достатъчно добре разработена стратегия, административно система за подпомагане на енергийно бедните, тоест реформата отсъства.“
„Дори да имаме пари да подкрепим енергийно бедните, ние не знаем кои точно са те. Няма система за това, няма добре разработени критерии.“
България няма енергийна стратегия, ние не знаем какво правим с енергетиката, обобщи Юлиан Попов.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
