Във времето на Интернет комуникацията няма малки и големи медии. От една незначителна медия могат да се породят много последици, коментира Попова.
Тя изтъкна, че големият проблем за тази година са били не толкова изборите, колкото неводенето на диалог за ваксината.
„Много често се цитира Закона за радиото и телевизията. В него пише, че има много и различни мнения, тоест може не само „за“ и „против“ ваксината, но още над 10 мнения да има по въпроса за ваксините.“
„Когато се представят мнения, трябва да има кой да изразява мнението срещу тази позиция. Когато журналистът и гостът са на една позиция – това вече е проблем. Там някъде трябва да остава и съмнението, въпросът, задаването на всички тези въпроси. Журналистът винаги трябва да си дава сметка, че има и другомислещи хора и те не са виновни, че мислят по по-различен начин.“
„Важно е да разбираме страховете на другите хора. Проблемът на българските медии в момента с цялата тази поляризация е точно този – защо допуснахме да има само две мнения по тази тема, къде са другите мнения“, допълни преподавателят.
Вестниците остават аналитичната медия, отбеляза още доц. Жана Попова.
„Аз не страдам за смъртта на вестниците, тя е естествена и това трябваше да се случи. Въпросът е какво се появи на тяхно място. В момента се появиха много „букети“ от медии, които просто разпространяват едно и също съдържание.“
Според Попова големият проблем в момента е кое наричаме опозиционен вестник.
Като позитив за изминаващата година преподавателят посочи проектите на външни журналисти.
„Единият е на Антикорупционния фонд. Мисля, че това, което прави предаването „Въпросите“, трябва да бъде подкрепяно, трябва да насърчаваме търсенията на тези хора, тъй като това не е много лесно да се прави – да се прави журналистика извън медията.“
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
