„Това, което открояваме като тенденции – имаме експресни данни за кризисната 2020 година: липсата на мерки, които не бяха предприети в областта на филмовата индустрия. България е единствената държава, която не предприе кризисни мерки в областта на филмовата индустрия, а приетите промени в Закона за филмовата индустрия не сработиха“, коментира пред БНР Диана Андреева от обсерваторията по икономика на културата.
При заетите във филмовата индустрия се отчита спад от около 400 души, което ни връща на нивата от 2016 г., отбеляза Андреева.
При оборотите също се регистрира съществен спад.
„От петте подпазара във филмовата индустрия най-пострадалият е този, който пряко зависи от аудиторията. Близо пет пъти е спадът на добавената стойност и оборотите на показа и разпространение на филми.“
2021 година е нулева за българското кино, подчерта Андреева.
„Една нулева година означава три проблематични следващи години. Ситуацията е изключително сериозна.“
Връща се обратно в държавния бюджет субсидия от 11 милиона лева, която Националният филмов център не може да усвои, съобщи тя.
„Киното не успя да усвои субсидията си за филмови проекти.“
„Филмовата индустрия заслужава да заработи с бързи темпове и да навакса спада, който ни върна с 5-6 години назад“ – така Диана Андреева очерта очакванията си от новата власт, както на ниво Министерство на културата, така и в парламентарната комисия по култура.
Повече по темата слушайте в звуковия файл.
