Отличен с награда за женска роля в Кан за актрисата Ренате Рейнсве, филмът „Най-лошата личност на света“ на норвежкия режисьор Йоахим Трир разглежда историята на 30-годишна жена, която е насред екзистенциална криза, докато се лута между кариерата, романтичните си избори и нежеланието за самоопределение. Това, което прави героинята Юлие толкова очарователна героиня, е екзистенциалният ѝ отказ просто да приеме това, което ѝ се случва. Несъкрушимата ѝ независимост я прави духовна родственица на персонажа на Жан Моро от Жюл и Жим, но тя е напълно оригинална личност. Усилията ѝ да намери себе си превръщат Юлие в незабравим персонаж, твърди кинокритикът Деян Статулов:
„Героинята притежава тази личност и емоционалност, която е адекватна на нашето съвремие. Тези проблеми съществуват във всяко едно време. Но тук има една типична женска чувствителност, която е присъща на средните хора. Ренате го прави с една лекота, небрежност и в същото време показва своите страхове. Самото заглавие в Норвегия като изречение води към самоподценяване, когато един човек се е провалил, използва се като израз, но всъщност просто допускаме грешки. И трите филми са представени на голям екран в България. Режисьорът успява да представи съвременния млад човек. Тук имаме една млада жена, в “Осло, 31 август“ имаме един мъж, който е загубил всичко, светът се движи, а той стои на едно място и е загубил много време в чакане и излъгани очаквания на реалността. Трир използва много хумор и много емпатия към героите, това е негов почерк. Мисля, че филмът „Най-лошата личност на света“ можеше да вземе наградата и за режисура на фестивала в Кан, но това е режисьорско решение. Очаквам, че филмът ще получи още награди, надявам се да получи заслужената номинация за "Оскар". Но смятам, че Трир е един от най-обещаващите млади режисьори на съвременното европейско кино.“
Йоахим Трир с този филм завършва своеобразната си филмова трилогия, която включва „Повторение“ и „Осло, 31 август“. Като режисьор, той демонстрира уникалната способност да улавя новите възможности, предоставени от младостта, в цялата им завладяваща еуфория. Самият Трир казва, че трите части на филма са поколенчески портрет и свидетелство за това какво е да бъдеш на 30 години през 20-те години на нашия век.
Повече чуйте в звуковия файл.
