Документалният филм „100 години по-късно", посветен на 100-годишнината от създаването на Съюза на артистите в България, бе представен публично в края на миналата година. Филмът събира мненията на различни поколения творци и изследователи като проф. Николай Йорданов, доц. Асен Терзиев, Цветана Манева, Любомир Бъчваров, Любомир Савов – председател на Гилдията на музикалните артисти, Галина Савова – председател на Гилдията на творците от кукленото изкуство, Венцислава Асенова – председател на Дружеството на САБ в Столичния куклен театър, председателя на САБ – Христо Мутафчиев, както и младите актьори Боян Арсов, Елена Василева, Християна Стоименова, които обобщават изминалите 100 години за организацията, а заедно с това разкриват и някои любопитни подробности от историята, останали неизвестни в годините, твърди продуцентът на филма – журналистката Анна Ангелова:
„Интересно е как се е променял и смисъла на думи като „съюз“, „заедно“. Да обединяваш артисти не е лесна работа. Това, което споменаха всички артисти, е, че това, което обединява всички, е любовта към изкуството. Това ги обединява. Да, може да звучи клиширано. Но любовта е в основата и единственият начин да надскочиш себе си, да надскочиш личните си интереси, да се отдадеш на професионалната мисия са любовта и надеждата, че нещо по-добро предстои. Кадрите показват как сме се променили всички ние с времето, този филм задава въпроси към самите нас. Дали ще видим реч на Любомир Кабакчиев, който е бил председател на Съюза, или пък ще чуем реч на Тодор Живков в Народния театър, всеки зрител може да се обогати – освен да обогати личните си знания, да направи своите паралели какво в историята се повтаря и какво не.“
Интересен факт е, че големите международни театрални организации като Международната федерация на актьорите ФИА, на която Съюзът на артистите е член, Международният театрален институт, Международната асоциация на театралните критици – всички тези организации се появяват след Втората световна война и се оказва, че Съюзът на артистите е създаден по-рано. Актрисата Цветана Манева, която е била председател на организацията през 1986/87 г., споделя във филма, че основната задача на Съюза на артистите трябва да бъде стимулиране на всички, които вършат работата си по театрите, да отдават енергия, която да генерира сили, стремеж за опониране. Във филма са представени кадри от Българската национална телевизия и Българската национална филмотека.
Повече чуйте в звуковия файл.
