Eмисия новини
от 01.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Еволюцията на миграцията: война за млади таланти

Снимка: Sebastien Goldberg/unsplash.com

Климатични промени, икономически несгоди, масов глад, популизъм, войни.

Това са част от причините зад феномена миграция, който набира все по-голяма сила в съвременния свят. Стремежът към "по-добър или нормален" живот също е една от тези причини, включително, както стана ясно от предварителните резултати от миналогодишното преброяване, за около 400 000 българи да напуснат трайно родината през последното десетилетие.

Разберете каква е прогнозата на Параг Кхана - доктор по международни отношения от Лондонското училище по икономика, водещ консултант по глобални стратегии, пътешественик, посетил повече от 150 държави, автор на 7 бестселъра, за тенденциите за страните от Източна Европа, Турция и адаптацията на западната култура към миграционния въпрос.

Източна Европа, и в частност Балканите, са обхванати от емиграционна криза на фона на намаляващо и застаряващо население. Голяма част от младите и добре образовани източноевропейци търсят по-добро качество на живот в западните страни. Междувременно, правителствата търсят правилния подход, за да обърнат тази тенденция. Възможно ли е обаче това да се случи или този феномен ще следва естествения си ход независимо от политическите решения?

„В източноевропейските страни и на Балканите е налице освен смъртността на застаряващото население и много висока степен на емиграция на образовани хора. Това отслабва данъчната основа и в комбинация с ниска раждаемост води до обезлюдяване на източноевропейските и балканските страни. Ситуацията е много притеснителна. Виждал съм да се предприемат мерки за справяне с този проблем – намаляване на данъците, субсидии за инвитро процедури, за да се подпомогне раждаемостта и всякакви други подходи, които обаче не сработват за повишаване на населението. Полша привлече много украинци и намали данъците за всички млади хора, за да ги стимулира да останат. Но като цяло подобни политки не дават резултат. Така че страните от Източна Европа ще трябва да направят повече, за да „примамят” инвеститори отвън с ниски данъци, субсидии и други схеми, за да бъдат земята и индустриите им привлекателни за европейците и хора отвъд този континент.

Интересна е прогнозата на Параг Кхана за развитието на ситуацията по границата на Турция с Ирак, Сирия и Иран, където освен политически и религиозни сблъсъци, се очаква да има такива и за водни ресурси и миграция заради промените в климата:

„Интригуващо е, че от източната част на Турция – Анадола, извират реките Тигър и Ефрат – две от най-важните реки за Близкия Изток. Точно в този регион Турция се обезлюдява, тъй като турското население се измества от изток на запад. А този богат на водни ресурси, зелен и плодотворен регион граничи със сухите, горещи и пренаселени пустинни държави като Иран, Ирак и Сирия. Според мен е много вероятно в идните 10-15-20 години да има десетки милиони араби, персийци, кюрди и други националности, които неизбежно ще се придвижат на север през границата и ще населят този източен турски регион. А Турция вече е дом на най-големия брой бежанци в света. Към момента те са по-скоро политически, но ще се наложи Турция да приюти и много климатични бежанци. Често приемаме Турция като географски мост между Изтока и Запада и това нейно разположение я прави основна дестинация за много мигранти от Изтока.”


Как еволюира миграцията в западната култура и кои са нейните основни „двигатели”?

„Основните причини, водещи до миграция по света са били и продължават да бъдат недостигът на работна ръка и търсенето на по-добър живот в икономическо отношение. Те са импулс за повечето от миграцията през ХХ век, въпреки че тогава са факт и световните войни, деколонизациите, разделянето на Индия и Пакистан – има много примери за важни политически събития и конфликти, задвижили миграцията. Но въпреки това стотици милиони хора през ХХ век са се придвижвали като икономически мигранти. В западната култура оценяваме, че по-голямата част от миграцията е в резултат на икономически причини. Западните страни са крайната точка на по-голямата част от тази миграция. Но промяната е в приемането на тази миграция от временна, в смисъл, че хората могат да се върнат обратно, към постоянна, или приемането на това, че миграцията се е превърнала в еднопосочна улица. Родените в чужбина са вече част от населението в западните общества и те ще продължат да се увеличават.”

Параг Кхана обобщи за слушателите на „Хоризонт” най-важните изводи от последната си книга, публикувана през октомври – "Движение: силите, които ни откъсват от корените ни" (MOVE: The Forces Uprooting Us), която не е издадена у нас:

„В нея излагам доводите си, че трябва да приемем, че десетичната запетая относно миграцията се измества надясно. Това означава, че не просто милиони, десетки или стотици милиони, а над един милиард души ще станат мигранти през този век. Причините за това са не само икономически, политически и технологични, но и околната среда – климатичните промени. Ако разгледаме всички тях заедно, ще осъзнаем, че проблемите на околната среда, повишаващите се нива на океаните и сушите са водещите причини за миграцията в международен план днес. И това, според мен, само ще се засилва. На първо място адаптацията към климата и ролята на миграцията в тази адаптация е основен стълб в книгата. Вторият е за демографията на младежта. По-голямата част от световното население все още е младо – под 40-годишна възраст. Но много страни, и определено тези в Европа, изпитват остър недостиг на работна ръка. Те трябва да внасят повече млади хора. Налице са обаче големи културни пречки. Вярвам, че поради фискални причини, в крайна сметка, всички страни ще осъзнаят, че трябва да водят война за младите таланти, да привличат световната младеж, а не да отблъскват мигранти.”

Снимки: www.paragkhanna.com, unsplash.com и pixabay.com
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.