След юбилейната си книга „Излизане от съня“ в „мерена реч“ поетът изненадва с голям том, в който е събрал своя есеистична и автобиографична проза, интервюта, литературнокритически и други текстове. Заглавието „Откаченият вагон“ обединява на пръв поглед разнородното съдържане. Дори и да си спомняме някои от текстовете, те зазвучават в един общ хор, събрани в книгата. Метафората на влака, на пътуването, спирките по пътя и изненадите, когато вагонът бъде откачен, побира и осмисля цялото ѝ разнообразие. Макар в нея да присъстват различни български и чуждестранни писатели, машинистът е Георги Борисов, когото виждаме в нова светлина.
Независимо дали пътува с „Ориент експрес“, „Факел експрес“, „Транссибирскта железница“, дали спира на „Централна гара“, дали потегля от „Първи коловоз“, или участва в „Разговори в чакалнята“, както са озаглавени частите, той е в центъра на събитията и е техен катализатор. В автобиографичните текстове или в тези за писатели, в част от които пак има биографичен елемент, стилът му е експресивен и увлича читателя, а историите често са направо невероятни.
Освен това събраното в „Откаченият вагон“, както Иван Теофилов подчертава, не е механичен сбор, а прецизно композирано и представлява „вероятно най-доброто от всичко, което е писал през годините по различни поводи, свързани с отношението му към значителните, качествените събития в литературата“.
Съвсем точно отбелязва нещо на пръв поглед незабележимо, но много важно в своя отзив за книгата Зорница Христова: „Другото, което уж се разбира от само себе си, е промяната в медиите. По-точно казано – променената представа за това кое е и не е недопустимо. През 80-те, през 90-те и сега. Георги Борисов е публикувал свои спорове с различни редакции – и това е в пряка връзка с въпроса за публичността и доверието. За уж незабележимите промени в разбирането за достойнството на професията. В книгата хем е събрано наистина впечатляващото дело на Георги Борисов, хем изплъзващите се контури на времето, за което все още бихме могли да развием сетиво. Много е нетипично всички тези неща да бъдат събрани в книга. Спомени, некролози дори, спорове с редакции, слова, прочетени на тази или онази премиера. Като цяло – ефимерни работи. Летливи. Но без тях нищо не е самопонятно.“
Чуйте Георги Борисов
