Навършват се 25 години от щурма на Народното събрание по време на масовите протести срещу управлението на БСП. Събитията от 10 януари 1997 г. водят до края на управлението на правителството на Жан Виденов.
На този ден преди 25 години множество протестиращи граждани обсаждат парламента с искане за неговото разпускане. Сградата на Народното събрание става обект на обществено недоволство, чиято кулминация е в нощта на 10 януари 1997 година, когато хиляди щурмуват парламента, чупят и палят, а депутати се барикадират.
Темата коментира в “Нашият ден“ доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“.
Какво промениха събитията
“На първо място, промяната беше в това, че имаше разделянето на голяма част от българското общество с илюзиите, че социализмът може да бъде съхранен под някаква форма.
От друга страна, това е убеждаването на мнозинството от обществото, че България няма друга алтернатива освен интеграцията в НАТО, която последва през 2004 г. и в ЕС през 2007."
Дистанцията на времето
“Самият факт, че днес отбелязваме 25 години, е важен. Младите хора, които са под 30-годишна възраст, изобщо нямат нито спомен, нито някаква представа какво се е случило. В крайна сметка това води до избледняване на емоциите и до налагането на един по-хладен и безпристрастен анализ.
Ако трябва да обобщим, трябва да кажем, че кризата, която е без съмнение най-дълбоката и всеобхватна, в която българското общество може би през последния век се е намирало или поне от Втората световна война насам, показа и някои положителни страни.
В един момент в обществото задейства някакъв рефлекс на самосъхранение – както опозиция, така и управляващи стигат до някакъв консенсус, който може да е мъчителен и труден, но все пак показа, че някъде трябва да се сложи границата.
Това е може би най-здравословното, което показва тази криза. Българското общество не преживя такива вътрешни конфликти и граждански сътресения, каквито се случиха в постсъветското пространство, в бивша Югославия, ако искате и в съседна Румъния.
Преживяваме ли днес революция?
“Не бих сравнил двете ситуации. Революция означава повратна точка , от която събитията тръгват в друга посока. Мисля че ситуацията днес е доста по-различна.
В крайна сметка нямаме такива нито икономически, нито политически сътресения. Да, действително, има и морална криза в българското общество, има девалвация на ценности, но това са други процеси, които не са свързани с политическата система и икономическата ситуация в страната.“
Чуйте доц. Михаил Груев в звуковия файл.
