Информационният повод за покана в „Мрежата“ на Евгения Марковна Албац е, че на 13 януари, в Русия се отбелязва Денят на печата и е професионален празник на руската журналистика. Това е и годишнината от излизането, през 1703 година, на първия брой на вестник „Ведомости“, с указ на цар Петър Първи. От 1997 година традиционно на този ден се връчва награда на президента на Русия в областта на средствата за масово осведомяване и за поощряване на проекти на млади журналисти.
Евгения Албац е разследваща журналистка, политолог и политически коментатор, общественик и писател, главен редактор на списанието "The New Times" и водеща на предаването „Полный Альбац“ по радио „Ехото на Москва“.
Ето нейната гледна точка по темата:
Какви времена преживява днес журналистиката в Русия?
"Трудни и горчиви. Вчера стана известно, че от Русия си тръгна Виктор Шендерович, който беше създател на политико-сатиричната програма „Кукли“ по НТВ, по времето на Борис Елцин. Той беше колумнист в списанието "The New Times", той е писател и автор на много сатирични критики. Той е човекът, който продължава в Русия традицията на великия Йежи Лец. И ето, вчера той съобщи, че е напуснал Русия, защото един от путинските бандити го е заплашил с наказателно дело за клевета, а да се спечели дело в съда срещу такива е невъзможно. И той си замина. И е факт, че в последно време в Русия бяха закрити десетки медии, или пък замениха независимите си собственици със собственици, близки до държавата. И сега стотици журналисти работят във всякакви ПР служби, или емигрираха в Тбилиси, в Рига, във Вилнюс, защото само за 2021 година 91 журналисти бяха включени в списъка на чуждестранните агенти."
Колко е силен страхът?
"Неизплашените се броят на пръсти. Сега има не само вътрешна цензура, но и държавна. Има и списъци на недосегаеми, такива които не трябва да се пипат, и организации, които не трябва да се споменават, без да бъде подчертано, че те са чуждестранни агенти, или че са екстремистки, или терористични организации, като например Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални. Това е много неприятна ситуация. Средствата за масово осведомяване, които искат да оцелеят, не критикуват Путин, не критикуват чекистите, не критикуват армията и Министерството на отбраната и ако пишат за Втората световна война, то е само за това, как изключително Съветският съюз е победил всички врагове, никога не е отстъпвал и не е загубил милиони жертви. Но ако едно такова издание си позволи критични материали, например срещу Руската православна църква, то това издание може да бъде обвинено в оскърбление към цяла група хора, под название „православни“. И разбира се, че съществува автоцензура, защото журналистите в Русия биват убивани, биват пребивани, срещу тях се възбуждат наказателни дела и биват принудени да напуснат страната си."
Една ръка разстояние между политици и журналисти. Или?
„Трябва да бъдат толкова далече един от друг, така че журналистите да могат критично да разглеждат всеки политик, независимо от личните им политически, или идеологически пристрастия. И това е опит, който съществува във всички страни по света и най-вече в страните на Източна Европа, където няма продължителна традиция на независима журналистика."
Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл. Превод в ефир Албена Стаменова.
Коя е Евгения Абац?
Освен известен журналист, тя е и професор по политология към Държавния университет – Висшата школа по икономика. Започва кариерата си като журналист, чийто ресор е науката, като пише в неделното приложение на вестник „Известия“. Дълги години е работила във в. „Московские новости“ като коментатор, била е член на Комисията по въпросите за помилването към Президента на РФ. Била е експерт към Конституционния съд на РФ по делата на КПСС. Работи във вестник „Известия“, публикува разследвания и коментари във в. „Новая газета“. В НТВ води информационно-публицистична програма „Газетный ряд“.
Автор е на книгите „Мина със забавено действие. Политически портрет на КГБ“, „Еврейският въпрос“, „Бюрокрацията: борба за оцеляване“.
Евгения Албац има степен магистър от Харвардския университет на САЩ и степен доктор по философия от същия университет. Нейната докторска дисертация е на тема: „Бюрокрацията и руската трансформация. Политиката на приспособяване“. Тя е преподавала също така в Университета в Йейл на САЩ. Носител е на най-високата награда на Съюза на руските журналисти „Златното перо“ и на много други европейски и американски награди.
