Имахме много силна партийна доминация на ГЕРБ на почти всички обществени нива и това изтласка президента Радев като естествена опозиция, отбеляза социологът. Според Живков Радев е бил най-силният опозиционен център и „този, който изразяваше опозиционния патос.“
„През тези години политическият апетит на президента нарасна, нарасна и неговата самоувереност, че може да влияе много сериозно в политическия живот на страната.“
Трябва да следим ставащите по-видими политически амбиции до какъв резултат биха довели, подчерта Добромир Живков, като акцентира върху равната отдалеченост на държавния глава от политическите партии.
„Президентът трябва да се върне в позицията на балансьор и обединител на нацията. Това ще е най-сериозното му изпитание през следващите няколко години.“
Социологът очерта рисковете от изкушението на президента „за все по-активно участие, не толкова видимо, през влиянието, което има във вземането на важни решения“.
„Това може не просто да навреди на втория мандат, но също така може да доведе и до рискове за изпълнителната власт. Правителство, което не изглежда самостойно, не изглежда да взема решението си само, много бързо може да изгуби доверие.“
Президентът инвестира изключително много в тази управленска формула, която имаме в момента, но именно той може да бъде сред сериозните рискове, ако не се оттегли, коментира Добромир Живков. Това по думите му може да изиграе лоша шега и на двете страни.
Имиджът на президента остава стабилен и силно позитивен, обобщи Добромир Живков.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
