Търсенето на нови източници на протеин определя индивидуалната ни диета, както и глобалната хранителна индустрия. Световната животновъдна индустрия произвежда повече емисии от парникови газове, отколкото всички автомобили, самолети, влакове и кораби, взети заедно.
„Ако предвижданията за нарастване на населението се окажат верни, ще имаме нужда от допълнителни сто милиона тона протеин за изхранване на човечеството, а за неговото производство ще са нужни между няколкостотин и няколко милиона тона фуражи. В момента източниците на протеин за фураж са неустойчиви – те идват основно от дива риба и соя. Запасите от дива риба отдавна са изчерпани, а изсичането на гори, за да се засаждат соеви култури, освен другите си негативи, допълнително засилва промените в климата. Предлагането на протеин от насекоми спестява за всеки тон произведен продукт улов на пет тона дива риба или изсичането на 450 дка гори. Не се налага и транспортиране на неустойчиво добити суровини на далечни разстояния. А и насекомите се изхранват с остатъчни продукти от други производства, с което решава и други проблеми“, разяснява Камен Василев, индустриален директор на "Насекомо" – компания, която се занимава с преработването на ларви на черната муха за производство на протеини за животни и олио.
Компанията не предвижда производство на продукти, предназначени за консумация от човек, но според изследователи насекомите са изключително чисти, а хранителният им профил е впечатляващ. Ако едно пиле може да бъде "обогатено" с вода, да бъде инжектирано с антибиотици и хормони, то при ядливите буболечки това е невъзможно. Също така, ако животното е болно от нещо, то може да се предаде на човека – излишно е да напомняме за едни прилепи в Китай… При насекомите обаче няма такава вероятност.
Друг любопитен факт е, че 100 гр брашно от щурци съдържа 68 гр протеин – над двойно повече в сравнение с пилешкото, което в 100 гр месо има едва 28 гр протеин.
Не е ясно дали насекомите скоро ще станат част от диетата на хората, но е доказано, че, ако светът иска да окаже въздействие върху климатичната криза, хранителната система трябва да бъде коренно променена. Начинът, по който произвеждаме храна, начинът, по който храната се управлява и движи по света, и това, което ние като потребители решаваме да сложим на чинията си, има значение за климатичната криза.
Чуйте предаването от звуковия файл.
