С най-висок резултат – с по 88 от 100 точки, са Дания, Финландия и Нова Зеландия. Въпреки че са на върха в класацията, и в тези страни-отличници има разкрития на злоупотреби. През 2020 г. в Дания на шест години и половина затвор беше осъдена бивша социална работничка, присвоила си 17 милиона долара държавни средства. Последва създаването на програма за подаване на сигнали при подозрения за измами, свързани с изплащането на заплати, субсидии или държавни финанси. Копенхаген прави всичко по силите си да върне и милиарди долари, изтекли от страната, като част от мащабна данъчна схема, станала известна ĸaтo Сum-ех. Във Финландия историята от миналата година, която предизвика възмущение в страната, но не би могла да се определи като корупционен скандал, е т.нар. "закускагейт", когато медии разкриха, че месечно са били харчени около 850 евро от хазната за закуски на премиерката Сана Марин и нейното семейство. Стигаме и до Нова Зеландия и нейната премиерка Джасинда Ардърн – харизматична и харесвана заради силата, която излъчва и начина си на изразяване. На състоялата се миналия месец Среща на върха за демокрацията тя заяви:
„Трябва да осъзнаваме, че демократичните системи и напредъкът, който постигат, могат да са уязвими. Нужни са им определени неща, за да процъфтяват. Сред тях са висококачествени институции, ясен обществен договор, който обединява гражданите и е в основата на отношенията с правителството, твърда ангажираност с човешките права и върховенството на закона, истински глас за маргинализираните групи и способността за вземане на решения и реакция на неотложни икономически и социални проблеми.“
И при най-добрите обаче следва едно НО. В този случай то представлява недоволството, което предизвика решението на правителството в Нова Зеландия да задели 38 милиона долара за ваксинационен ковид регистър, който да се изработи от големи международни корпорации.
Поглеждайки в този контекст в образно казано „нашия двор“ задачата на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши се състои освен в разкриването на „старомодните“ подкупи, дори в по-силна степен в изобличаване на законната корупция – допускане на влияние и лошо управление в ущърб на обществения интерес, защитени от правните системи, които затрудняват разкриването на конфликт на интереси. В този дух са интересни случаите на оттеглили се от политиката висши държавници, които след това заемат съблазнителни позиции в бизнес средите. Един от скорошните примери е бившият канцлер на Австрия Себастиан Курц, който стана част от екипа на частна американска компания. А защо частни компании искат да наемат подобни хора – единствено заради способностите им или може би и заради правителствените им връзки?
Елизабет Дейвид-Барет – директор на Центъра за изучаване на корупцията към университета в Съсекс описва интересни тенденции:
„През последните 10 години по света възникна една различна форма на корупция по високите етажи, при която хората, които поемат властта, злоупотребяват с нея, и с влиянието, с което разполагат, за да променят системата и правилата на играта, така че не само да могат да крадат, но и да се „вкоренят“ във властта, за да е трудно да бъдат свалени. Това се случи в Унгария при Орбан и в Турция при Ердоган. Подобен курс са поели и Полша, Бразилия и наскоро – Шри Ланка.“
Пандемията от коронавирус e влошила ситуацията с корупцията, казва директорът на европейския офис на „Трансперънси Интернешънъл“ Михиел ван Хултен, като цитира проучване отпреди шест месеца:
„Проведохме анкета сред 40 000 души в Европейския съюз и тя разкри, че почти една трета от гражданите на блока смятат, че корупцията се е влошила в страната им по време на пандемията. Трима от всеки десет европейци казват, че пряко са се сблъскали с корупция. 29% споделят, че са платили подкуп или са използвали лични връзки, за да си осигурят достъп до обществени услуги. Само четирима от всеки десет считат, че правителството им е действало прозрачно по време на пандемията. Смятам, че европейските институции изпращат смесени сигнали. От една страна призовават за твърд подход спрямо корупцията, а в същото време не дават такъв пример.“
Корупцията не може да бъде надвита без да се разкрият паричните потоци. И именно създаването на пътищата за пране на пари, в някои случаи обхващащи десетки държави, свързват диктатори от Изток с финансови експерти от западните страни. Това обяснява Пол Масаро – член на Хелзинкския комитет към американския конгрес:
„Наистина е важно да не забравяме факта, че вътрешнополитическите и външнополитическите кризи са неразривно свързани. Съществуват корупционни мрежи на глобално ниво, които преминават през много държави и биват използвани от диктатори, а и в много от случаите са създадени от тях. За да осъществят плановете си обаче, им е нужна подкрепа от Запада. Тя е под формата на лобисти, адвокати, агенти по недвижими имоти, счетоводители – много хора.“
А понякога дори и политици, като Пол Масаро дава пример с бившия британски премиер Тони Блеър, чиято консултантска компания е давала съвети на президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев за 7 милиона долара на година.
„10 процента от световния брутен вътрешен продукт е в офшорни сметки. Искам хората да разберат огромния мащаб на този проблем. И не става дума само за пари, а и за загуба на демокрация, злоупотреба със съдебната система, с цялата обществена структура.“
Системите от фиктивни фирми, служещи за параван, десетките паспорти и непрозрачните финансови мрежи са с толкова заплетен и сложен характер, че на онези, които ги използват, никога не би могло да им бъде потърсена отговорност, казва още Пол Масаро:
„Америка е една от най-големите тайни юрисдикции в света, както и Обединеното кралство. Те не са данъчни убежища, а неизвестни юрисдикции. Ако те двете изчистят законодателствата си, проблемът веднага ще бъде решен на 70 процента. Всички 200 водещи правни кантори в света са англо-американски, абсолютно всички.“
Според проучване от миналия месец в Русия даването на подкупи на държавни служители се равнява на една трета от бюджетните приходи. Това обаче е само върхът на айсберга според Пол Масаро:
„Няма страна с по-голямо неравноправие в разпределянето на богатството от Русия. Там няма милионери, а само милиардери и обикновени руснаци. Идеята за средна класа не съществува. Но руснаците мразят корупцията, колкото и всички останали. И това, което плаши Владимир Путин най-много, са именно разкритията за неговата корупция. Защото това би ударило в ядрото, тъй като той се представя за защитник на руския народ от декадентския Запад, а всички негови приближени и цялото му богатство са на Запад.“
Русия, която е на 136-то място в доклада на „Трансперънси интернешънъл“, работи, за да се справи с корупцията, твърди президентът Владимир Путин, който на пресконференция преди няколко месеца заяви:
„Борбата с корупцията е много важно нещо, обръщаме й внимание и ще направим всичко възможно, за да изкореним корупцията в най-широкия смисъл на думата. Тази битка обаче трябва да се води от хора, които спазват закона. Това е едно от най-важните условия, за да бъде ефективна тази борба.“
Китай пък сочи с пръст Съединените щати и твърди, че зад маската на лобизма компании и влиятелни личности могат открито да купуват политики. Доцентът Шън И в катедрата по международна политика в университета „Фудан“ в Шанхай определя американската идея за създаване на глобален фонд за противодействие на корупцията като инструмент на Вашингтон за намеса в държави и корпорации и източник на средства с помощта на санкции. Въпреки че точният брой на екзекуциите в Китай е държавна тайна, осъдените на смърт за корупция изглежда са сред най-често оповестяваните. А изключителен интерес в азиатската държава в последно време предизвиква поредица от пет части, излъчена по националната телевизия, в която обвинените признават деянията си. Един от тях е Сун Ли-Цзюн – бивш заместник министър по обществената сигурност, който е взимал подкупи, манипулирал е фондовата борса и е притежавал незаконни оръжия. Пред камера той заявява:
„Не се спрях и не въздържах незаконното си поведение. Направих много грешки и извърших престъпления много пъти.“
Факт е, че няма недостиг на закони, забраняващи корупцията в различните й форми, но има обаче недостиг в световен мащаб на необходимата политическа воля да се противодейства на корумпираните. Това е истинският куршум в сърцето на този проблем и причина за провала в борбата с корупцията – един от най-големите бичове в съвременното общество, защото аналогия на корупцията е веригата – от свързани помежду си хора, която изсмуква обществения бюджет и котва, която ни дърпа към дъното.
