Eмисия новини
от 01.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Напрежението между Запада и Русия и други теми от седмицата

Учения в Западна Украйна, 28 януари 2022 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

В началото на седмицата новите правителства на България и Република Северна Македония проведоха съвместно заседание в София. Северомакедонският премиер Димитър Ковачевски заяви, че подкрепя промени в конституцията, с които българите да бъдат записани наред с другите народи в страната. Подписани бяха меморандуми за разбирателство, включително за бъдещата жп линия София - Скопие. 

Във Великобритания премиерът Борис Джонсън все още чака присъдата на Сю Грей - държавната служителка, натоварена да докладва за партитата, организирани на Даунинг стрийт 10 насред локдауна в страната.

В Италия шест опита на депутатите да изберат президент на мястото на Серджо Матарела се провалиха - криза, която според наблюдателите заплашва с разкол коалиционното правителство на Марио Драги.

В Европа е „правдоподобно“ да се предполага, че пандемията върви към своя край след като преболедувалите Омикрон добият имунитет, заяви регионалният директор на СЗО Ханс Клуге, докато десетки хиляди протестираха в Брюксел срещу Covid паспорта.

Но водещата международна криза тази седмица бе кризата, която, по думите на американския президент, заплашва целия свят:

„Ще има огромни последици, ако Путин нахлуе в цяла Украйна или дори в малка част от страната. Не само икономически и политически последици за Русия, а огромни последици по целия свят. Това може да се окаже най-голямото нашествие от Втората световна война досега. То ще промени света,“ заяви в сряда президентът Джо Байдън.

КОНСПИРАТИВНИ ТЕОРИИ

Точно преди седмица Великобритания обвини Русия в заговор за поставяне на проруско правителство в Киев. Доказателства не бяха представени, но вицепремиерът Доминик Рааб предупреди:

„Ще има много сериозни последици, ако Русия предприеме тази стъпка и не само нападне Украйна, но и се опита да наложи режим на свои марионетки.“

Москва отхвърли обвинението като „безмислица“ и препоръча на британската външна министърка Лиз Тръс - която наскоро заяви, че в далечното си минало Украйна е преживяла нашествията на монголи и татари - да се съсредоточи в изучаването на монголо-татарското иго.

ПРЕДВОЕННА ОБСТАНОВКА В КИЕВ

В неделя Държавният департамент нареди на семействата на дипломатите си в Киев да напуснат Украйна, поради „продължаващата заплаха“ от руско нападение. И поднови предупреждението си към американските граждани в страната, че нападение е възможно „във всеки момент“. В следващите два дни Великобритания и Канада последваха примера на Съединените щати.

Киев оцени тези решения на част от западните си партньори като „прибързани“. Президентът Зеленски се опита да успокои сънародниците си:

„Посолствата на страните от Европейския съюз и много други страни оставят персонала си у нас. И фактът, че някои държави оттеглят част от дипломатите си не означава непременно, че ескалацията е неминуема. Това е част от тънка дипломатическа игра. Заедно с партньорите си, ние действаме като един отбор. ... Пазете организма си от вируси, мозъка - от лъжи, сърцето си - от паника.“

Снимка: ВВС на Дания

ВЪЗПИРАНЕ

В дните преди да дадат обещаните писмени отговори на руските претенции срещу разширението на НАТО, Съединените щати и европейските им съюзници предприеха поредица от мерки - военни, икономически и дипломатически - за възпиране на предполагаемата руска агресия.

През декември Русия поиска от НАТО да намали военното си присъствие в близост до западните ѝ граници. Развоят на кризата доведе до обратен резултат тази седмица.

В понеделник Алиансът обяви, че изпраща военноморски и военновъздушни сили за укрепване на източния си фланг. Шест американски изтребителя Ф-15 бяха разположени в Естония в сряда. Четири датски Ф-16 се пребазираха в Литва. Москва обвини Запада, че нагнетява напрежението, но сама започна военни учения в Крим, Черно море и Кубан. Пентагонът даде ясен знак, че е готов при необходимост да увеличи американското военно присъствие в Европа:

„Общо взето, броят на войските, които министърът на отбраната постави в повишена готовност, възлиза на около 8500 души“, заяви говорителят Джон Кърби.

„Нямаме намерение да разполагаме американски войски и самолети в Украйна,“ уточни за кой ли път президентът Джо Байдън.

Още по темата - в звуковия файл.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.