След 11 месеца политическа стабилност, предвидимост и положителни икономически перспективи под управлението на правителството на националното единство, начело с Марио Драги, Италия за пореден път е пред сериозна криза. Бившият управител на Европейската централна банка успя да обедини почти целия италиански политически спектър зад плановете си за превръщане на голямата, но западаща вече от десетилетия италианска икономика, в модел за просперитет. Авторитетът на Драги е буквално в друго измерение в сравнение с този на политическите лидери в страната му.
Затова и те, и той се изправиха пред съдбовна дилема - да го изберат ли за президент на Италия, или да го оставят на премиерския пост. На карта е заложено усвояването на над 191 милиарда евро от Европейския съюз за възстановяване на страната от ударите на пандемията. Средствата са обвързани с приемането и прилагането на дълбоки структурни реформи в икономиката, държавната администрация, правосъдието.
Президентът на Италианската република е фигура с церемониални правомощия, които обаче стават значителни в случай на политическа криза. От друга страна пък в Рим, може би основателно, се опасяват, че не може да се намери по-обединяваща персона от Драги, за да оглави изпълнителната власт вместо него. Затова започналият в понеделник избор на нов президент на мястото на заявилия нежелание да служи втори мандат 80-годишен Серджо Матарела още не е свършил. Самият Драги, който е на 74 години, не е заявил ясно претенции да стане държавен глава, но също така не е казал категорично, че иска да остане премиер.
Първите 3 тура на гласуването в парламента се оказаха ялови, защото партиите от център-ляво и от център-дясно, които подкрепят правителството, така и не се договориха за обща кандидатура. А нито едните, нито другите имат мнозинство, за да изберат сами президент. Отдясно „Форца Италия“ на Силвио Берлускони и „Лига“ на Матео Салвини и от ляво популисткото движение „5 звезди“ на Джузепе Конте са категорични, че Драги трябва да остане премиер. Лидерът на Демократическата партия Енрико Лета обаче е на противоположното мнение.
Така в четвъртия ден от седмицата се провали и четвъртият тур на вота - с множество въздържали се или пуснали празни бюлетини. При положение че вече щеше да е достатъчно някой кандидат да събере само абсолютно мнозинство от всичките малко над 1000 електори.
На петия ден Салвини и Берлускони се опитаха, разчитайки на дезертьори от „5 звезди“, силово да прокарат кандидатурата на председателката на Сената Елизабета Казелати от „Форца Италия“. Но не успяха. И по-добре, защото иначе Лета беше заплашил, че ще оттегли подкрепата си за кабинета „Драги“. Шестият вот снощи беше предварително бламиран и от двата лагера. А седми и осми бяха насрочени за днес.
Ако не успокоение, поне интересен факт е, че това е още доста далеч от рекорда от 1971 година, когато президентът Джовани Леоне е избран чак на 23-тия тур и 16 дни гласуване.
Третата по големина икономика в еврозоната, често наричана „болния човек на Европа“ - това е Италия, която първа в Европейския съюз понесе ударите на Covid. И това беше просто поредната криза в страната, в която честата смяна на правителства е нещо нормално. Всъщност, случвало се е 66 пъти след Втората световна война. Затова правителството, начело с Марио Драги, с неговите стабилни 11 месеца на власт, е нещо нехарактерно за политическия живот в Рим. Изборът на президент на републиката обаче - една изначално демократична процедура - заплашва да сложи рязък край на тази стабилност:
„Изобщо не е изненадващо как протича президентският вот, защото в Италия той прилича на избор на папа. Знаете, че процедурата не е се състои в пряк избор от хората, а малко над 1000 депутати и представители на регионите трябва да намерят начин да се споразумеят за някоя обединителна фигура. Преговорите текат ден след ден. Това отнема време. Затова обикновено, както се случи и сега, от първия тур се спрягат много имена, които постепенно отпадат“, обясни в интервю за „Събота 150“ Лоренцо Марсили - основател на неправителствената организация „Европейски алтернативи“ и убеден привърженик на евроатлантическата ориентация на Италия.
Сравнението с папски конклав изобщо не е случайно, защото задкулисните преговори и често криво направените сметки са идентични. Разликата: докато се чака бял дим, всичките 1009 електори - депутати, сенатори и представители на регионите - могат да излизат от парламента. Кардиналите не могат, а дажбите им от храни и напитки се бавят и намаляват, ако изборният процес продължава твърде дълго.
Когато говорим за политически избори, каквото се слага на трапезата може и да остане тайна, но важното е дажбите да бъдат разпределени:
„В действителност те се хвърлят в публичното пространство, за да бъдат „изгорени“. По този начин преговарящите печелят време, докато успеят да се споразумеят около кандидатура, която може да обедини лявоцентристките и дясноцентристките партии. Имената, които се спрягат, варират от настоящия премиер Марио Драги до Елизабета Белони, която ръководи разузнаването. Ако тя бъде избрана, ще е първата жена президент на Италия. Възможно е да се обсъждат имена, които не сме чували до момента“.
Елизабета Белони не е единствената дама, спрягана за президент. Елизабета Казелати, една от основателките на „Форца Италия“, даже беше официално номинирана за петия тур на вота вчера сутринта.
„Този опит се провали с гръм и трясък. Кандидатът на дясноцентристите беше председателката на Сената и въпреки всичко депутатите от този политически спектър не дадоха единодушна подкрепа за нея в петък. Следва да се потърси консенсусна институционална фигура, подкрепена от партиите и в ляво, и в дясно. Сега е напълно ясно, че нито лявоцентристите, нито дясноцентристите имат достатъчно подкрепа за собствен кандидат. И очаквам да се потърси наистина обединителна фигура - независимо дали ще е Марио Драги, шефката на тайните служби Белони или някой друг. Това може да продължи и няколко дни, седмица дори. Обикновено, когато всички разберат, че никой няма да успее сам, процедурата започва да се движи сравнително по-бързо. Подчертавам обаче - сравнително по-бързо“, смята Марсили.
А политологът и преподавател в Университета в Болония Джанфранко Паскуино вижда други имена като по-вероятни за президентска номинация:
„Сценарият на този етап изглежда, че те трябва да намерят консенсусна фигура тези дни. Ако искат да запазят Марио Драги като премиер, трябва да изберат някой парламентарист, който познава из основи конституционните и политическите процеси. В такъв случай едно име е очевидно - Пиер Фердинандо Казини, който е бивш председател на Камарата на депутатите и дългогодишен член на парламента. Друг възможен избор е Джулиано Амато, който обаче би искал да е значим политически играч и за това не всички парламентаристи биха го подкрепили. Какъв би бил най-добрият сценарий? Всъщност няма най-добър сценарий. Защото всички, чиито имена се споменават в момента, са уравновесени хора, с много знания и опит. Най-лошият сценарий би бил, ако изберат някой без парламентарен опит, за да остане Драги премиер. Това би било един вид абдикация на италианската политика и лоша новина“.
Супер Марио, както е известен Драги във финансовите среди, е смятан за бастион на финансовата стабилност и гарант за получаването на близо 200 милиарда евро от Брюксел по плана за възстановяване от ударите на пандемията. Това е добре, но се оказва и проблематично.
„Най-добрият кандидат би бил някой, който би позволил това правителство да продължи спокойно работата си и би го подкрепял. И в същото време би представлявал Италия като престижна, важна и авторитетна държава на европейско ниво. Мисля, че Джулиано Амато би бил много добър кандидат. Марио Драги също, но голям проблем би било да се намери нов премиер. Изобщо няма да е лесна задача. Честно казано, мисля, че Матарела също е добър кандидат, но той ясно заяви, че не желае да има втори мандат. Затова бих отговорил „Амато“ и „Казини“. Коментира се и името на Елизабета Белони, ръководителката на специалните служби, но не мисля, че тя е достатъчно позната и с достатъчен престиж на италианската и на международната сцена. Ако Марио Драги стане президент на републиката, лидерите на политическите партии ще трябва да намерят кандидат за премиер, който може да запази същата коалиция и има качествата за този пост. Той трябва да има известни познания за италианската и за европейската политика и да бъде професионален политик. Не трябва повече да се търси човек с опит от Европейската централна банка или от редиците на висшите държавни служители. Идеята, че в Италия няма политици, които са способни да оглавят правителството, е погрешна. Тя трябва да бъде превъзмогната и изоставена колкото може по-скоро“.
Джанфранко Паскуино не вижда проблем в евентуални предсрочни парламентарни избори в Италия.
„Изборите никога не са проблем за която и да било държава. Това е моментът, в който избирателите решават какъв парламент искат да приема законите им. Въпрос на коалиционни преговори между лидерите е да сформират ново управление. Изборите са, ако щете, физиологичен процес във всяка демокрация и не бива да се смятат за проблем. Проблем би бил, ако резултатът от тях не е добър. Само че „добър“ и „лош“ резултат са субективни оценки. Нямам право да оценявам избора на когото и да било, няма и да налагам моите предпочитания, защото резултатите не зависят само от мен. И затова - как бих могъл да преценя в този момент дали предсрочни избори ще са проблем, или не“.
По отношение на номинацията на Елизабета Казелати, Паскуино е убеден, че това беше просто политическа грешка:
„Опитаха се да демонстрират, че са силни и единни и че следват идеите на Салвини. Това не е вярно, защото са силни само до определена степен и изобщо не са единени - защото не споделят едни и същи политически идеи. Джорджа Мелини например е тотално против Европейския съюз, а Салвини е принуден да го приеме такъв, какъвто е. Берлускони искаше да стане президент, но те го отхвърлиха. Липсата на единство сред тях е причината да се провалят. Това беше почти неизбежно“.
Освен това предсрочни избори не са добра идея за нито една от представените в настоящия парламент политически формации, въпреки че Демократическата партия набира по-висок рейтинг. Това е така, но целият лявоцентристки блок към момента е по-слаб от дясноцентристкия, отбелязва Лоренцо Марсили:
„Призивът за предсрочни избори е наистина дясноцентристка афера, но ми се струва, че центристите и лявоцентристите искат мандатът на този парламент да не бъде прекъсван и Марио Драги, или ако той бъде избран за президент, с някой друг начело, сегашното ширококоалиционно правителство да остане до изборите догодина. Вярно е, че при предсрочен вот Демократическата партия би получила повече гласове от обикновено, но като цяло лявоцентристкият блок би взел по-малко. Отсрещният - дясноцентристки блок - би получил мнозинство и би бил в позиция да състави правителство. А Енрико Лета не би желал това да се случи“.
Единственото, което всички желаят, или поне претендират, че желаят, е стабилност:
„Всички виждат опасност, ако Драги престане да е премиер, да се наложи Италия да влезе в кампания за предсрочни парламентарни избори. В контекста на надвиснала война на източния фланг на Европейския съюз, на труден изход от Covid кризата и на необходимостта да се прилага европейският план за възстановяване извънредни избори и политическа криза са сценарий, който никой не би желал“.
Освен тези, които си правят тънки политически сметки, но трапезата на избирателите им става все по-бедна. А президентският мандат е 7 години, а не до живот, както при папите. Един единствен от 12-имата досегашни президенти на Италия - Джорджо Наполитано, е преизбиран. И той се съгласи неохотно през 2013-а - само за да не се дестабилизира още повече италианската политика в първите години след дълговата криза. Наполитано освен това подаде оставка далеч преди вторият му мандат дори да бъде преполовен.
