На тази дата през 1945 г. Народният съд осъжда на смърт регенти, депутати, министри, генерали и общественици, а присъдите са изпълнени в същия ден.
Всяка година на знаково за историята ни място се организира поклонение в памет на жертвите на комунизма. На най-големия български остров по течението на Дунав - Персин, се намират останките от концлагера „Белене”, който е бил открит през 1949 година и функционирал до края на 80-те години.
Община Белене има идеен проект за запазване на паметта за събитията в концлагера „Белене“, който е подкрепен от неправителствена организация.
„Основната ни мисия е запазване на паметта за всички страдали и избити невинни българи в концлагера „Белене“, пояснява ръководителят на фондация „Остров Белене“ Михаил Маринов.
„За целта искаме да реализираме проект за мемориално място на остров Персин.“
По време на съществуване на лагера през него са преминали повече от 15 хиляди българи. Над 2 хиляди са пребивавалите в лагера младежи, заклеймени като хулигани.
„Пълнолетни и непълнолетни деца и младежи, които са имали „неблагоразумието“ да се обличат с дънки, да носят дрехи, повлияни от западната мода, както и да слушат различна от общоприетата тогава музика.“
Първите лагеристи пристигат от Богданов дол и спят в землянки, изкопани от самите тях, разказва Маринов.
„За няколко месеца броят на лагеристите се увеличава в пъти и се взема решение за построяването на дървени бараки, които са измазани с кал и покрити с клони, всяка от които е можела да побере около 400 души.“
В лагера лежат офицери от българската армия, дипломати, министри, земеделци, лидери на опозиционни партии, банкери, индустриалци, лекари, свещеници, припомня Михаил Маринов.
„Които са изолирани, унижавани и убивани като политически и идеологически противници на тогавашната тоталитарна власт.“
В историята ни лагерът в Белене остава като най-големият, най-секретният и най-дълго просъществувалият от всички подобни места в комунистическа България. На съседния остров Щурчето е бил открит и женски лагер, където са били настанявани православни и католически монахини, допълва Маринов.
Идеята е да се направи възстановка на цялостната инфраструктура на лагера в Белене.
„Землянките, дървените жилищни бараки, охранителните вишки, карцерните и сервизни помещения.“
Търсят се средства за изграждането на музей и на посетителски център, уточнява кметът Милен Дулев.
„И да бъде съчетано с Природен парк Персина, който е единствен на река Дунав, с крепостта Димум, която е уникална.“
Над 2-3 милиона ще бъде само първоначалната инвестиция, смята кметът, който обръща внимание и върху отдалечеността на мястото, ограничения транспорт и необходимостта от поддържане на пътя. Според него с помощта на европейски средства проектът може да се случи.
„Това ще е единственото подобно запазено място в страната и ще стане част от световната карта от подобни места на памет“, убеден е Михаил Маринов. Той се надява младите хора да знаят историята на страната.
„Да се учат от грешките и никога да не позволяват те да се случват отново.“
„Хората вече са свикнали с демокрацията и реалността в момента. Трудно си представят нещата, които са били преди 50-60-70 години. Ние просто трябва да запомним, за да не се случва“, подчертава Милен Дулев.
Повече чуйте в звуковия файл.
