С фойерверки, речи и музикална програма, включваща композицията на Джон Ленън "Imagin", официално започнаха Зимните олимпийски игри в Пекин. Китайският президент Си Цзинпин обяви Игрите за открити.
Традиционно атлетите на страните участнички дефилираха с националните флагове, но част от делегациите не включват дипломатическо представителство заради наложен бойкот.
В него участват САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Литва и други страни. Причината е нарушаването на човешки права в Китай.
Поради тази причина откриващата церемония на игрите не беше уважена от много световни лидери. Там обаче беше руският президент Владимир Путин. А преди церемонията Москва и Пекин излязоха с обща декларация срещу разширяването на НАТО.
Първата среща на живо между Си Цзинпин и Владимир Путин от началото на пандемията произведе стратегически документ със споделено искане - "Страните се противопоставят на по-нататъшното разширяване на НАТО и призовават Североатлантическия алианс да изостави идеологическите подходи от епохата на Студената война".
Така в началото на Олимпиадата Пекин официално застана до съюзника си в искането на Москва за гаранции в сферата на сигурността.
Едно от тях - Украйна, около която продължават да са струпани около 100 000 руски военни, да не се присъединява към НАТО.
Русия и Китай определят като дестабилизиращо влиянието на Вашингтон и настояват Западът да уважава "суверенитета, сигурността и интересите на други страни".
Сред сериозните притеснения в съвместното изявление е стратегическият договор между САЩ, Великобритания и Австралия, който предвижда Канбера да придобие флот от ядрени подводници. Според Москва и Пекин това заплашва сигурността в Азиатско-Тихоокеанския регион.
Изявлението засяга и редица други въпроси - от правилата на Световната търговска организация до тройното сътрудничество с Индия.
В един от параграфите Русия и Китай настояват за "международно управление на интернет", което да им гарантира "суверенното право да регулират националните сегменти" на световната мрежа.
Русия и Китай сключиха и сделка за доставка на руски природен газ за период от 30 години, което доведе до поскъпване на рублата и на акциите на руските енергийни компании.
Съгласно споразумението руската държавна компания "Газпром" ще доставя 10 милиарда кубически метра газ годишно на китайския енергиен гигант CNPC.
Договорът е за срок от 30 години, а доставките ще се осъществяват по нов тръбопровод, който ще свърже Далечния изток на Русия със североизточен Китай. Доставките трябва да стартират след две до три години, а синьото гориво ще бъде заплащано в евро, тъй като двамата лидери Владимир Путин и Си Цзинпин се договориха да работят във валути, различни от американския долар.
Русия вече изпраща газ до Китай чрез газопровода "Силата на Сибир". Той обаче не е свързан с тръби, подаващи газ към Европа, която е изправена пред покачващи се цени поради ограничените доставки - една от няколкото точки на напрежение на ЕС с Москва.
