2
Как ще се управляват археологическите резервати и културно-историческото ни наследство. Трябва ли да се преосмисли модела?
Преди дни се проведе и кръглата маса “Преосмисляне на модела на управление на археологическите резервати”, организирана от Двустранната българо-американска комисия за опазване на културното наследство на България. Във виртуалната дискусия участваха повече от 80 участници.
Комисия “Фулбрайт” активно участва и съдейства за организацията на подобни форуми, които насърчават съвместни дискусии между различни заинтересовани страни с основна цел това да доведе до прилагането на адекватни и успешни модели за управление на археологическите резервати и изобщо на културното наследство на България.
"Едва ли български или чуждестранен турист може да оцени високо огромна част от обектите, които посещава. На много места състоянието е незадоволително. Няма съзадени ресури и капацитети, за да се обгрижва част от културното ни наследство. Общото усещане е за лошо или липса на управление", поясни още Василев.
По думите му липсва модел на управление на това наследство.
"На тази кръгла маса се постави началото на решаването на проблема, особено за 33- те археологически резервати у нас. Защото при тях се получава едно размиване на отговорностите.
Тъй като техен принципал е МК, то ги отдава на общината, общината - на музеите и така се размиват и финансовите постъпления и управлението. А за него всъщност няма нито визия, инструменти и капацитет", коментира темата и Тодор Петев, д-р по изкуствознание от "Принстън", автор на изследването - “Моят музей”.
"Дадоха се и решения на тези проблеми на кръглата маса. Музеите трябва да депонират своите становища в Министерство на културата, да се решват въпросите от тук насетне".
Експретите посочиха, че отговорността за опазването на културно - историческото наследство е на държавата, включително и финансовата - те са изключително държавна собственост.
"Един от основните проблеми е, че част от архелогическите резервати са в извънградска среда", посочи пред БНР и проф. Диана Гергова, с отношение към резервата "Сборяново" в България.
"Когато имаме такива резервати като "Сборяново", те са асолютно оставени на съдбата. И в този резерват огромният потенциал се разпада.
Опазването и управлението на резереватите не е чиновничество, а непрестанна работа на терен и дейности по създаването на нови проекти, които да развиват тези резервати. Затова, тези извън градовете, са най-голямата ни болка. Това включва и сътрудничество с местните хора.
Проблемът е, че "Сборяново" няма своя структура, която да носи отговорност, която да се грижи и развива резервата", каза още проф. Гергова.
Историко-археологическият резерват „Сборяново” обхваща територията в западната част на Лудогорското плато, по поречието на р. Крапинец, между селата Малък Поровец и Свещари в община Исперих. Той представлява уникален комплекс, състоящ се от селища, светилища и некрополи от дълбока древност. Там са регистрирани над 140 археологически обекта от различни исторически периоди. Най-интересните обекти са Свещарската гробница, текето Демир баба, укрепеният тракийски град, светилището Камен рид и селището в местността Бювен касаба
Още по темата в звуковия файл.
