Срещите в клуб „Писмена“ в Националната библиотека „С. Св. Кирил и Методий“ постепенно се превръщат в традиция. Техен инициатор и водещ е писателката Яница Радева, която е поканила на 10 февруари публиката на среща с двама поети – Людмила Миндова и Азиз Шакир-Таш, които ще разговарят за поезията, за литературата, за темите, в стиховете си, както и за важното място на превода. Това са едни от стойностните имена в българската съвременна поезия, които обаче не са от шумните ѝ представители. Напротив – всеки от тях върши своята работа тихо, с отдаденост и упоритост. И двамата поети притежават свой специфичен глас, книгите им винаги предизвикват отклик сред ценителите на качествената поезия.
Освен поети, те са и преводачи, и изследователи, и преподаватели. Благодарение на преводите, които двамата направиха през годините балканските литератури бяха по-добре опознати от българските читатели.
Людмила Миндова има издадени няколко стихосбирки – „Блус по никое време“, „Тамбос“, „Животът без музика“, „Дървото на спомена“, един „Роман за името“, както и две литературоведски книги „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма“ и „Другата Итака. За дома на литературата“. Номинирана е за наградата за поезия „Иван Николов“ и наградата на „Перото“. Превеждала е автори като Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун, Иван Херцег, Симо Мраович и др. Доцент е в Института за балканистика с Център по тракология „Александър Фол“ (БАН) и хоноруван преподавател към Факултета по славянски филологии на Софийския университет.
Азиз Назми Шакир-Таш издава първата си стихосбирка „Повод за небе“ през 1993 г. След това излизат „На 22“, „Апокриф за дъжд“, „Небе на 33“, представена в Библиотеката на Конгреса във Вашингтон, театър „Шопен“ на Чикагския писателски комплекс „Гилд“, кулата „Манара“ в Куала Лумпур и др. Петата му стихосбирка се нарича „Околосветска обиколка на липсата“. Превежда на български поезия и проза от турски на Кемал Йозер, Мурат Гюлсой, Аслъ Ердоган, Сибел Тюркер, Чилер Илхан, Ахмед Хилми Филибелията и др. Превеждал е и от арабски език съвместно с Мая Ценова, а от български на турски е пресътворил „Житие и страдание на грешния Софроний“, „Книга за Софроний“ на Вера Мутафчиева и „Книга за българите“ на Петър Мутафчиев. Работи в департамент „Средиземноморски и източни изследвания“ към Нов български университет.
Чуйте Людмила Миндова и Азиз Шакир-Таш.
