Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Преди 10 години, през 2012 г., в София стартира инициативата „Градско градинарство“. В него сдружение от хора активно се занимават с отглеждане на зеленчуци в градски условия.
Първата градина е създадена в кв. „Надежда“, а след това се появява подобна и в „Дружба“, разказа в ефира на Радио София Никола Бончев от инициативата „Градско градинарство“.
„В „Дружба“ оперираме вече осми сезон. Зеленчуците се отглеждат на обособен терен, който е разделен на парцели, според възможностите на хората“, разказа Бончев.
По думите му въздухът в София не оказва влияние върху продукцията.
„Това, което се отгледа, може съвсем спокойно да се консумира. Листните растения трябва много хубаво да се измиват. По-голямата част от продукцията се консумира само и единствено от тези, които я произвеждат. Това, което остане, се дарява на „Храна, не война“ – организация, която се занимава с изхранване на бедните в София“.
Теренът, на който е разположена градската градина в „Дружба“, е 6 декара, но отдавна е запълнен. На него работят около 100 души и има над 50 градини, разказа Никола Бончев.
Той обясни, че е трудно намирането на терен в София, който да бъде отреден за градско градинарство.
„Теренът, до който оперира градината в „Дружба“ е общинска собственост – на Пазари „Юг“, които миналата година решиха за жълти стотинки да го дадат под наем, а не да го дадат на хората, на самите столичани. Частна фирма оперира върху него. Ние имаме капацитет да го развием много бързо. За съжаление, Столичната община, макар да е приела „Визия за София“, в която е записано, че градското градинарство трябва да е част от развитието, тя отказва да подпомогне по какъвто и да е начин градското градинарство“, каза Бончев.
Той добави, че от Пазари „Юг“ не дават информация какво ще се случи с имота.
„Част от градините бяха заличени, още една част ще бъдат заличени. Надявам се 1/3 или 2/3 от градините да бъдат запазени. Нямаме никаква комуникация с администрацията. Пращали сме през годините десетки проекти, с възможност за развитие на това място, но нито от районната администрация, нито от Комисията по екология да идвали на място, за да видят за какво става въпрос“.
