„Бъдете мили с останалите. Без да очаквате нищо в замяна.
Някои хора ме питат – защо си толкова мила с хората, какво можеш да вземеш от тях?
Никога не ми е хрумвало, че трябва да взимам нещо от някого.
Бъдете добри, защото всъщност сте такива“.
Това е посланието, което отправи в ефира на БНР Мей Мъск – професионален диетолог, помогнал на хиляди хора със съветите си, един от най-възрастните модели в света и майка на визионера Илон Мъск (инженер, изобретател и бизнес магнат).
Мей Мъск е от хората, които винаги имат план. С течение на времето се научава да търси новите възможности, дори и да изглеждат недостижими.
„Преди ми отнемаше много време да променя ситуацията, в която се намирам. Изглежда страшно да започнеш да правиш план, за да избягаш от там, където не си щастлив. В края обаче, когато направиш стъпката, осъзнаваш колко тъжен си бил преди и колко по-добре е да си тръгнеш, дори и да е трудно след това. По този начин откриваш много други страни на живота си. Това важи както за личния живот на един човек, така и за професионалния“, сподели тя в предаването „Нощен Хоризонт“.
Мей Мъск става модел на 15-годишна възраст в Южна Африка, където по това време живее със семейството си. Малко по-късно преминава през един ужасен брак, в който е жертва на домашно насилие. Успява да се изправи и да продължи да търси добър живот. За себе си и за трите си деца. Тя дефилира за първи път на седмицата на модата в Ню Йорк, когато е на 67 години. Две години по-късно става рекламно лице на козметичния гигант „Кавър Гърл“. Мей е и най-възрастният говорител на марката до момента. Снима се в клип на музикалната икона Бионсе. Обичана по света заради това, че не признава лимита на годините, днес Мей е на 73 и е все така активна. Книгата ѝ „Жената, която има план“ показва, че всяко ново начало има нужда от първи стъпки.
Детството на Мей е меко казано приключенско. Девизът на семейството ѝ е „Живей опасно и внимавай“. Един от примерите за това са юлските зими в Южна Африка, когато фамилията се впуска в търсене на изгубения град в Калахари.
„Баща ми искаше да сме силни, за да оцеляваме. Да оцелееш в пустинята е трудно. Осъзнаваш, че можеш да издържиш без душ за три седмици, да спиш на земята в спален чувал, да ядеш малко храна, да пиеш малко вода и все пак да си щастлив. Когато по-късно в живота си имаш проблеми с парите и си кажеш – не мога да си позволя да си направя маникюр, не мога да си позволя прическа, това изглежда толкова малък проблем. Защото все пак имаш покрив над главата си и възможността да изхраниш децата си“.
Мей открива за първи път модата като професия, когато става част от модната агенция на нейна приятелка:
„Бях зубърът тогава, фокусирана в училището. В Южна Африка бяха много стриктни с учебната програма. Станах модел на непълно работно време - само в уикендите и в празничните дни. Казах си – това е интересно, разхождам се в красиви дрехи и ми плащат. Много хубав начин да изкараш пари. Не го приемах за голяма индустрия, защото ми казваха, че моделите се пенсионират на 18. Продължавах с работата си и винаги от нещо се изненадвах. Вече това не е така. Нещата при мен се случват по-добре от когато и да било. Социалните мрежи ми помагат да съм съвременна. Това е много важно. Чрез тях трябва да показваме на хората, че няма значение на колко години си, няма значение какъв човек си, ти си специален, имаш добро чувство за хумор и си талантлив. Независимо дали си дизайнер, гримьор, учен – използвайте социалните мрежи, за да показвате на хората колко невероятна личност сте“.
Малко след успехите си на подиума Мей Мъск попада в оковите на един брак, от който единственото хубаво постижение са децата ѝ – синовете Илон и Кимбъл и дъщеря ѝ Тоска. След години домашно насилие Мей решава да сложи край на тази връзка.
„Бившият ми съпруг спря да ме удря, след като майка ми се намеси. Не исках никой да знае, защото се страхувах, че той ще нарани други хора. Особено се притеснявах за майка си. Тя беше много силен човек. Заяви му, че повече няма да допусне да ме удря. След това бившият ми съпруг крещеше и ме обиждаше всеки път, когато ме видеше. Беше ужасен. Един ден му казах – ще остана омъжена за теб, ако ми позволиш да отида на екскурзия само с трите ни деца за три седмици. Той трябваше да се съгласи. Вече не можеше да ме удря или да ме спира. Докато подготвях багажа на децата, той отново започна да ми крещи. Обърнах се и му казах – това ще е последният път, в който търпя това. Свързах се с един от клиентите си, тогава работех като диетолог. Попитах го дали може да ми помогне с развода. Исках просто развод, нищо повече. Не исках да се връщам в тогавашния ми дом. Нямаше смисъл. Беше страшно. Нямах никакво самочувствие. Въпреки това, да направя тази крачка, беше по-добре от това да бъда всекидневно обиждана“.
И след раздялата – тормозът продължава. Мей обаче вече е готова да вземе живота си в ръце и да бъде победител.
„В началото не беше лесно. Той продължи да ме съди. Цели девет години. Твърдеше, че съм лоша майка и че оставям децата си да гладуват. Казваше, че съм ужасен човек. Много често ходех в съда. Дори това беше по-добре, отколкото да бъда с този човек по 24 часа на ден. Той си отмъщаваше дълго. Когато обаче се преместих в Торонто, разбрах, че той не може да ме съди в Канада. Сякаш от раменете ми се изсипа цялата тежест на света. Моята ситуация не беше твърде непоносима. Работех като диетолог и можех да бъда у дома. Можех да върша задълженията си и да водя Илон, Кимбъл и Тоска на училище. Други жени нямат този шанс. Те често имат нужда от приятелите и семейството си, за да ги напътстват“.
„Трябва да си в ужасна ситуация, в която не искаш да продължаваш да живееш. Или трябва да осъзнаеш, че, ако направиш първата стъпка към промяната, това ще е по-добре за професията ти, за децата ти. Това биха били причините да започнеш промяната. Защото е трудно. Всеки път е трудно, дори когато се местиш от къща в къща в един и същи град. Аз трябваше да се местя из градове и страни. Всяко място имаше своите предизвикателства. В началото си напълно изгубен, но нямаш друг избор, трябва да продължаваш“.
Много хора се страхуват от промяната. Не мислят, че са достатъчно добри, за да сменят работата, която ги прави нещастни. Да избягат от хората, които ги потискат. Да се вслушат в думите, които могат да ги променят. В търсене на по-добър живот Мей Мъск не се страхува да започне отначало. Правила го е в девет града в три държави.
„Родена съм в Канада и вече бях ходила там. Бях посещавала и Щатите. Когато се установявах там за по-дълго време, тези места не ми бяха напълно непознати. За щастие вече имахме интернет и можехме да проучваме повече за местата, на които отивахме. Има много документи, които трябва да попълниш, преди да се преместиш някъде. Планини от хартия. Макар и да бях родена в Канада, трябваше да попълня въпросните документи. Третия път, в който отидох в канадското посолство, ми казаха – ти си родена в Канада, нямаш нужда от тези документи. Оказа се, че много зависи на какъв човек ще попаднеш на гишето. После исках да се преместя в Америка, трябваше ми виза. Преминах отново изпитите си за диетолог, за да мога да работя там. Всичко е въпрос на планиране, планиране, планиране. Започваш от нулата. Всеки път“.
Имам само здравословна храна у дома, за да не се изкушавам
Въпреки че е успешен диетолог, помогнал на хиляди хора, Мей е имала моменти, в които е напълнявала поради неправилно хранене. Трудното ежедневие тогава е причината да изостави здравословните си навици, но с днешна дата се придържа стриктно към своите принципи.
„Идвам от семейство с наднормено тегло. Братята и сестрите ми имаха този проблем. Много лесно качвам килограми. Мога да изям половин пиле, кофа с пържени картофи и кутия сладолед за една нощ. Така качваш килограми. Бях тъжна и ядях по този начин, храната ми даваше спокойствие. Виждам това и в пациентите си. След това обаче дрехите не ти стават. На 40 вече имах завишен холестерол. Коленете и гърбът ме боляха. Което значеше, че трябва да започна да вземам лекарства, а те имаха странични ефекти. Казах си – трябва да започна да правя това, за което говоря непрекъснато. Помагах на всички около себе си, казвайки им – прави каквото ти казвам, а не каквото правя аз. След това си поставих за цел и свалих 30 килограма. Планирам храненията си. Ако не го правя, няма как да задържа килограмите си. Свикнах с режима си. Държа само здравословна храна в дома си, за да не се изкушавам. Дори когато летя със самолет и храната там е хубава. Много харесвам храната в самолетите, но изяждам половината от нея. Тренирах себе си дълго време, за да се храня по този начин. Струва си, защото сега мога да вляза в дрехите си“.
Вървейки смело по пътя с ясен план, Мей Мъск достига и до големите успехи в модата. Лицето ѝ се появява по постери и билбордове.
„Децата ми винаги са ме виждали по постери. Те вече бяха свикнали. Да бъдем обаче в нова държава, в Америка, и да съм на тези огромни постери, високи три етажа, това беше голяма изненада. Шегувах се с Кимбъл – втория ми син – един ден ще имам билборд на Таймс Скуеър. Днес имам четири. Не съм сигурна колко модели имат четири билборда на Таймс Скуеър. Невероятно е. Наслаждавам се на всеки момент“.
Мей често си спомня добрите хора, които е срещнала по пътя си. Онези непознати, които са ѝ помогнали дори и с малко, за да поеме в правилната посока. Пазим ли добротата в сърцата си въпреки трудното време?
„Познавам много хора, които не са мили. Не знам защо. Опитвам се да им помогна. Те продължават да не са. Примирявам се с факта, че не мога да ги променя. Днес хората ми казват – всичките ти приятели са толкова приятни, всички са много мили. Заобиколена съм само от такива хора. Можеш да направиш този избор. За голяма моя радост всички хора в семейството ми са добри. Внуците ми, имам 12, също са научени да бъдат такива. Първо обаче трябва да предадеш този урок на себе си. Ако си ужасен човек, наистина трябва да се промениш. В противен случай няма да имаш много приятели“.
Стилът на Мей Мъск е хит в социалните мрежи. Само в Инстаграм тя има над половин милион последователи. Как започва нейното пътешествие в мрежата и какви са съветите ѝ за онези хора, които чрез социалните медии искат да покажат своя талант?
„Променяш профила си непрекъснато, докато не откриеш това, което работи най-добре за теб. Моят профил първоначално беше на диетолог, публикувах предимно храна. Хората го харесваха, но не толкова. Започнах да публикувам и снимки от работата ми на модел. Това наистина привлече вниманието на останалите. Осъзнах, че това е моето модно портфолио. По този начин хората разбираха какво мога да правя. Към него добавях и храната, която приготвях. Това е добре, защото сега, когато ме наемат като говорител, представям не само важността на това да си модерен и със самочувствие, разказвам и колко е важно да се храним правилно“.
Един от хората, които оформят смелия дух на Мей, е майка ѝ Уинифред. Тя не се е страхувала от остаряването, а в последната си сутрин се е смяла, празнувайки богатствата на живота. Защо не бива да мислим за неуморния бяг на времето?
„Защо трябва да ни е страх от остаряването? Това е естественият ход на нещата. Трябва да останеш позитивен и да продължаваш да се образоваш. Да се грижиш за здравето си и да не се оплакваш. Тогава никой няма да забелязва възрастта ти. Събирам се с хора от всякаква възраст. Млади модели в 20-те си години ме канят на партита. Това е интересно. Причината е, че не се оплаквам непрекъснато от възрастта си и не се притеснявам за бръчките си. Наемат ме заради тях, защото мога да се мръщя. Много съвременни жени не могат. Трябва да имаш много положителна енергия и няма да се страхуваш от възрастта. Майка ми работеше до 96. И то дълги часове. Спря заради треперенето на ръцете ѝ. Започна да чете много. Особено когато намереше статии за внуците и правнуците си, четеше всичко за тях, за да знае къде са, образоваше сама себе си по този начин. Остана заинтересована до самия си край“.
С усмивка на лице Мей печели приятели и почитатели по целия свят. Какво обаче можем да крием зад усмивката си?
„Можем да крием много зад усмивките си. Моето семейство и приятели нямаха представа през какво преминавам, когато страдах. Винаги слагах дръзката си маска. Винаги се усмихвах и се правех на щастлива. Не се оплаквах. Хората не знаеха през какъв ад преминавам през повечето време. Дори и да им кажех, какво можех да постигна? Щеше да е една дълга, тъжна тема. Те не можеха да направят нищо, за да ми помогнат. Не исках и парите им. Имах достатъчно, за да храня децата си и да ни осигуря покрив над главите. Дори когато в един момент трябваше да делим апартамент с една спалня – децата ми спяха в нея, а аз спях в кухнята. Въпреки всичко бяхме щастливи. Наскоро си говорех с тях и ги попитах – не беше ли странно, никога не се оплаквахме? Те казаха, че това не им е пречело. Дори и когато бяха ученици. Веднъж попитах Илон – помниш ли, когато спах на онзи матрак на пода, дали не го беше прибрал от улицата? Той се възмути и ми отвърна – Мамо, за какъв ме мислиш, купих го от магазин втора употреба за 25 долара. Беше си много добър матрак. Виждате ли, децата ми са същите като мен. Когато ги посещавам и няма място за мен, спя в гаража. Мога да спя и там. Работим с това, с което разполагаме“.
Всички тези истории Мей решава да разкаже в „Жената, която има план“ – книга, превърнала се в световен бестселър. Признава, че не е искала да се връща към трудните моменти, но близките ѝ я убедили, че чрез борбения си пример ще даде надежда на онези, които все още нямат план как да променят живота си към по-добро.
„Тази книга не е само за жени. Кръстихме я „Жената, която има план“, защото издателят ме посъветва, че жените четат повече от мъжете. Казват, че жените имат повече нужда от помощ в сравнение с мъжете. Но винаги съм щастлива, когато ме интервюира мъж. Това означава, че и той вярва в моите идеи. Кой би предположил, че книгата ми ще стигне до България? Ако преди кажех на хората – мисля, че хората в България харесват книгата ми, щяха да ме помислят за луда. Но, ето че историята ми е при вас. И това е чудесно“.
