Сериозните проблеми във водния сектор у нас стават актуални, когато водата в домовете ни спре заради авария или настане суша. Природните катаклизми все повече ще изострят тази картина у нас по две основни причини - състоянието на водната инфраструктура калкулира над 60 процента загуби на вода и не сме научени да пестим този изчерпаем ресурс.
Проблемът със старата водопроводна мрежа в България не е от вчера и е навсякъде в страната. По различни изчисления, за да се подмени, ще са нужни над 40 милиарда лева. Ясно е, че това няма да стане скоро.
По-тревожното е, че качеството на питейната вода се променя, докато стигне до чешмите ни. Затова предпочитаме да си купим вода за пиене, или да си я налеем от по-близки до природните водоизточниците места, като избегнем пътя ѝ по старите тръби.
Кои са малките стъпки, водещи до по-големите промени? Това коментира пред БНР проф. Ганчо Димитров, един от водещите ВиК експерти в България:
"Проблемът със загубите на вода е заложен още през 60-те години, когато са проектирани и изпълнени нашите водопроводни мрежи, които за съжаление досега не са променени. Тогава бяха изпълнени целите - да се достави вода до населението, но с нискокачествени материали. Липса на средства за контрол и управление на водопроводните мрежи. Няма и кадастър на водопроводните мрежи, за да се следи тяхното качество във времето".
Проф. Димитров подчерта, че основната водопроводна мрежа в София и в други градове не е подменена.
Цифрата над 60 процента звучи скандално на фона на природните катаклизми и тревожното намаляване на този ресурс в природата.
"Физическите загуби на вода могат да се избегнат най-лесно с намаляване на налягането. Другата възможност е подмяната на износените водопроводни мрежи", каза проф. Ганчо Димитров.
Оказа се, че има още едно решение, което засяга всяко домакинство. Пестенето на водата, а оттам и на електроенергията. Тази ефективна и нескъпа политика се прилага във все повече държави, но не и у нас.
Репортажа на Кети Тренчева в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
