„Акорди“ е новият сборник с разкази на Георги Връбчев - нотариус, чиято практика е в Пещера. Няма да го чуете да се хвали с това, че освен професионалната си биография, има и творческа. А в нея е записано, че пише проза и поезия, че е получил досега 6 международни литературни отличия от Италия и Израел и че книгата му „Акорди“ е трета поред.
Пред Радио Пловдив казва, че музика може да се намери в обикновените истории от живота. И че всяка може да го провокира, за да я разкаже с художествени средства:
„Реалният живот е там, във всеки от разказите по различен начин. По принцип те са си художествена измислица, но винаги при възникване на идеята или при доразвиването ѝ, реалният живот напомня за себе си, взима си от него примери, характери, детайли и така си става комплексна композиция“ – казва Връбчев.
Признава, че му хрумват разкази, дори когато работи. „Например чета нотариален акт и изведнъж се сещам за нещо. Приключвам дадения абазац и записвам две думи, които след това се използват за писането. И така“. Така, както е отговорна работата му, Връбчев казва, че и пише – отговорно.
А обединяващото звено и за двете е музката. С музикален съпровод пише, но и вплита музиката в самия текст на книгата. „Затова е и това заглавие. И затова тя може да се каже, че върви като основна линия. От друга страна, между разказите тук-там - случайни или нарочни - съществуват нишки, които ги свързват. И изобщо гледам на книгата, а и докато я пишех, като на части от една обща композиция“.
В общата композция на книгата „Акорди“ кулминацията е разказът „Тъгата“, казва авторът. И ако започва с историята под името „Свобода“, в която присъства инструментът виолончело, то завършва с класика и рокендрол – музиката, която винаги е обичал и слушал.
„Общият тон на цялата книга е мажор. Но да се стигне до мажор, винаги трябва да се мине през минор“ – обобщава Георги Връбчев. Пловдивчани ще могат да се срещнат с книгата и автора ѝ през март.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
