Около 36 часа е продължило пътуването на автобусите и автомобилите с дипломатическия ни корпус от Киев. При пристигането си на българска територия пътуващите споделиха, че са благодарни за създадената организация, както и че в Киев ситуацията е много тревожна.
"Много страшно е в Киев. Много сме благодарни на българското правителство, че навреме ни спасяват".
Министърът на външните работи Теодора Генчовска, която беше на граничния пункт при Дуранкулак, увери, че за всички пристигнали хора е осигурено място за подслон, храна, както и превоз за тези, които не желаят да останат във Варна. В акцията по посрещането на бежанците в цялата страна са се включили и много доброволци.
Теодора Генчовска съобщи, че българите, които в следващите дни искат да се евакуират от Украйна, ще могат да разчитат на съдействие за това на Ситуационния център към министерството, тъй като, заради обстановката в момента, българските дипломати в Украйна са изтеглени от страната.
Областният управител на Варна Благомир Коцев, който също беше на граничния пункт, посочи, че в справянето с бежанската вълна от Украйна получават подкрепа от Българския червен кръст, Българо-украинското дружество, както и от редица доброволци.
Около обяд четирите автобуса с близо 200 бежанци от Киев пристигнаха в почивната станция на Министерството на отбраната в курорта "Св. Константин и Елена". Част от хората ще отпътуват за други градове, сред които София и Пловдив.
Две жени - българката Десислава Пеева с 5-годишния Алекс, и Альона от Киев пристигнаха с автобусите. Те споделиха преживяното и благодарността си към България:
„Чуваш гърмежи, експлозиви, стрелят се. Детето, за наша радост, не разбира какво се случва. Аз също не вярвах, че нещо такова може да се случи. Просто с думи няма как да го опишеш какво е изживяването. Ужасно нещо е войната, аз не бих искала никога повече, не знам, в 21 век е просто необяснимо да има такива неща. Войната е нещо ужасно, не спите, спите с едно затворено око, и това е, постоянно сте нащрек. Ако нещо се случи да имате възможност да реагирате".
„Голям стрес, моите близки останаха там, майка и сестра. Те няма възможност да дойдат, майка болна. Имаме приятели в Созопол, Разград, Нямаме възможности, само малки раници, само с една раница и затова няма нищо. Усмихвам се, защото тук е много приятно, много обичам България, уча език и тука живее моята душа“.
