"Присъединявам се към призивите 3-ти март да бъде отбелязан възможно най-минорно, без зари и фойерверки, които в случая са неуместни, защото фойерверките сега са над Киев, Харков, Херсон и други градове в Украйна, което е много жалко. Празникът не бива да бъде изтриван от българската история, това ще бъде груба и непростима историческа грешка".
Това каза пред БНР историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет.
"С прелиминарния мирен договор от Сан Стефано ние се връщаме на картата на света. Макар и със силно орязани граници, с разделения на нацията по безумен начин. Това става на Берлинския конгрес, където не само другите велики сили, но и Русия има своята вина", обясни той.
Проф. Павлов изтъкна, че откакто е национален празник - вече около 30 години, 3-ти март не може да намери съгласието на нацията:
"Той е ден, който разделя, а не обединява българите. Той трябва да остане като един официален ден за размисъл и за памет за жертвите на тази война - българските опълченци, руснаци, украинци, белоруси, поляци. Не можем да изтрием историята. От друга страна, не бива да се забравя, че тази война е водена не само от благородни чувства, но и поради геополитическите интереси на Руската империя".
Според него войната, която Русия започна в Украйна, се води от Руска империя, а не от Руската федерация:
"Ако държавен глава на онази държава е Александър II, наречен от самото си население "Цар Освободител", днес лидер на тази терористична държава, мога да го кажа с пълна сила, е президентът Владимир Путин".
Той подчерта, че говорещите в България за национално предателство, "имат точно поведението на национални предатели".
"Не мисля, че в това да се обсъжда нов национален празник има нещо предателско, както твърдят някои кресливи хора".
20-и април, денят на Априлското въстание, е най-добър за национален празник, смята историкът.
Интервю на Даниела Големинова с проф. Пламен Павлов и анкета на Мария Филева с депутати в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
