Какво празнуваме на 3 март

Според него част от проблема е не-назоваването с истинските им имена на акта на освобождение, който е и акт на окупация. България на практика издържа руската окупационна армия, но все пак 3 март е първият миг когато светът признава, че има такова нещо като българска нация, и съответно произтичащата от това държавност.
 

„Сан Стефано ние го честваме точно като гаранцията и договора, с който фактически се взе решение, че ще се създаде и се създава българска държава. Сан Стефано се превърна в Сан Стефански идеал. Много хора сега искат да загърбим, в това интернационално време, под напъна на по-либералните интернационални идеи, да загърбим този идеал. Българите видяха на картата реализирана своята мечта за създаване на българска държава, която да обхваща практически всички области, където българите бяхме доминиращото население. Тоест българите живеем под една единна държавна стряха.“

На 3 март честваме своя идеал, освобождение и принос в тези събития, категоричен е доц. Стоянов.

Временната окупация е част от договорите – и Сан Стефанския, и Берлинския. Това е междинен период, за да се сформира и организира българската държава. Не може да се каже, че това е окупация с трайни цели, поясни Лъчезар Стоянов.

Българите платихме до последната стотинка, до последната рубла и  копейка разходите на Руската империя в хода на войната, изтъкна той. По думите му до Първата световна война непрекъснато сме изплащали този окупационен дълг.

„Това, което се премълчава – и чисто финансово си платихме Освобождението.“

Българите са дали не по-малко от 30 хиляди жертви в Освободителната война. Постиженията на българската нация са основата, заяви доц. Лъчезар Стоянов.

Този ден трябва да се прекръсти – това да е ден на българската държавност, обобщи Стоянов. Според историка има тройно основание да не забравяме датата 3 март в българската история, защото на практика това е и датата на Букурещенския мирен договор 3 март 1886 година в Сръбско-българската война, подбудена и от несъгласието на Русия и Австро-Унгария от чисто българския акт на Съединение /6.09.1885г./, както и датата, когато се сключва Брест-Литовския мирен договор, с който Полша и Финландия се отдалечават от Руската империя, а Украйна става независима държава. Интересен и дълбоко замитан под килима на официалната история е фактът, че България участва и присъства на подписването на договора в Брест-Литовск. Същият този договор пък беше посочен от днешна Русия на Путин като причина за създаването на Украйна. 

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Интервю на Веселина Миланова с проф. Ивайло Дичев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Историята е голямо място, има най-различни събития, които може да се прославят, да се мразят. Въпросът е за какво служи един национален празник.“ Това е позицията на културния антрополог проф. Ивайло Дичев.

„Националният празник трябва да укрепва нашето уважение в самите себе си. Ние празнуваме нещо, което не сме направили сами – подписване на един мирен договор между две империи, на който не е присъствал нито един българин, привременен мирен договор“, мотивира мнението си Дичев, като нарече това „изключително унизително“.

„Трябва да изберем празник, който укрепва нашето чувство, че сме независима, стара, горда нация.“

Първите десет години датата 3 март е била празнувана като възкачването на престола на Александър II, посочи културният антрополог.

„Ние празнуваме един друг цар, чийто паметник издигат в София, за да добие нашата страна изцяло колониален вид.“

„Къде отиват хората днеска да празнуват? Отиват на Шипка, не отиват пред Руското посолство“, коментира проф. Дичев.

Според него „трябва да се засрамим от този абсурден празник, създаден по колониални причини“.

На този празник ние благодарим на една друга държава, на една империя, смята Ивайло Дичев.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.