Според Георгиев досега европейската стратегия е била за диверсификация на източници, трасета и доставчици, но без изрично изключване на нито един от тях.
„Сега на първо място виждаме желанието да се ограничи ролята на Русия като доставчик за ЕС, на второ място се говори вече за енергийна сигурност повече като енергийна независимост, или ускоряваме алтернативните източници на енергия в преходния период.“
Според Георгиев предстоят следващи степени на новата реална енергийна политика.
„Ядрената енергетика все още е тема табу. Ядрената енергетика може да бъде първо местен ресурс, второ е ниско въглеродна. Ядрената енергетика е възможен допълнителен източник, ако се окаже, че зелените енергийни източници не са достатъчни.“
Все по-ясно се чува вече дори в България, че трябва да се овластят крайните потребители без административни пречки да инвестират в свои собствени източници, коментира Атанас Георгиев. По думите му това е „бъдещата енергетика, тя е децентрализирана“.
„Говори се за местен добив и намиране на възможности да се проучи какви са реалните резерви на изкопаеми горива в България и, разбира се, за нови ядрени мощности в страната. Очаквам, че и в други страни от ЕС тези табута до момента може да бъдат преосмислени.“
В момента страната ни има сравнително балансиран енергиен микс, смята деканът на Стопанския факултет на СУ.
За ЕС в момента основният риск е в това, че вече работещи икономически субекти са изключително застрашени от високите цени, тъй като нямат алтернатива на традиционните енергийни доставки, категоричен е Георгиев.
„Всички са застрашени – от най-тежката индустрия, където енергията е основен ценообразуващ фактор, минавайки през всички останали бизнеси, където енергията досега не беше основен разход, но вече е и задминава много ключови разходи за тях, и стигайки до домакинства и бизнес, които потребяват всякакви стоки, в които има енергийна компонента.“
Европейската икономика губи конкурентоспособност, допълни преподавателят.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
