В началото на войната в Украйна всички западни разузнавания прогнозираха победа за Русия за по-малко от седмица. Но руската офанзива видимо буксува. Въпреки разрастващата се хуманитарна криза Западът категорично отказва да наложи зона, забранена за полети над Украйна. Полша подари старите си съветски МиГ-ове на Съединените щати, но Вашингтон отказа да ги изпрати в Украйна. За да не прекрачи тънката граница на пряк конфликт между НАТО и Русия.
"Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-голям е рискът от ескалация", казва в интервю за предаването "Събота 150" Ричард Кремър - президент на съюза Европа - Съединени щати.
Въпросът, който всички извън Украйна си задават в момента е един - ще излезе ли този конфликт извън пределите на тази страна?
Вярвам, че с времето ще има нужда от страна на Запада, на евроатлантическата общност, на демокрациите да се намесят. Военните действия на Путин показват, че сухопътните му войски не се представят добре. Той не иска у дома да се връщат телата на загиналите наборници, а Русия вече призна, че използва наборна войска във войната. Путин иска да постигне целта си, а какво означава това, видяхме в Сирия, в Чечня... В общи линии руснаците ще започнат да избиват всички. Защо казвам всичко това: Западът няма просто да стои и да гледа как украинците са подложени на клане, както се случи с хората в Сирия.
А това означава, че ще има нужда от намеса, а с намесата идва и ескалацията. Дали това означава, че конфликтът ще излезе извън границите на Украйна и ще се разпростре върху територията на натовска държава? Не мисля, че това ще случи скоро.
Очевидно е, че военните действия на Русия не се развиват толкова бързо, както е било планирано. Възможно ли е колкото повече се бави напредъкът на руската армия, толкова повече да расте рискът от ескалация?
Това е така. Рублата е обезценена, всички руснаци, които имат възможност да купуват твърда валута в момента, го правят. Съмнявам се, че Русия ще може икономически да оцелее в изолация от международната общност подобно на Северна Корея. Това означава, че санкциите и икономическият, и финансовият натиск върху Русия дават резултат, и то частично заради нежеланието на Китай да се намесва в този конфликт, или поне възможно най-малко. Ако Путин вярва, че трябва да реши по един или друг начин икономическите проблеми, тогава ще търси ескалация, ще иска да реши бързо конфликта. Но това ще се върне като камшичен удар - ескалацията ще означава повече цивилни жертви, а от това следва и по-голяма нужда от намеса на Запада. Много неща в този микс в момента са обвити в мъгла, но едно е ясно - Путин иска решение възможно най-скоро. Друг е въпросът как точно смята да го постигне.
Съединените щати и Европейският съюз в момента се движат по ръба на бръснача и търсят крехкия баланс между оказване на помощ на Украйна и в същото време - предотвратяване на световен конфликт. Къде е границата според Русия - Москва вече предупреди, че Западът действа опасно - кои са оръжията, които могат да бъдат тълкувани като директна намеса в конфликта?
Военната помощ от страна на Запада за украинската армия се осигурява както тайно, така и явно. По моя информация дискусиите за прехвърлянето на полските изтребители МиГ-29 към Украйна е трябвало да останат тайни, но по един или друг начин информацията впоследствие изтече. И сега ръцете на НАТО по този въпрос в общи линии са вързани. Не мога да кажа какво точно е дискутирано, но знаем, че поляците не са много доволни от развитието на нещата. Но този въпрос към момента ни дава обща представа къде точно Западът чертае червената линия, която не трябва да се пресича. Можем да изпращаме отбранителни оръжия, ракети Стингър, противотанкови оръдия, но изтребители вече би било прекалено. Ако продължаваме да ставаме свидетели на бомбардировки като тази срещу болницата в Мариупол, обсади на градове, страдание на населението, което е напълно неоправдано... Да, тогава може да има промяна в тази позиция и тогава може да се реши, че трябва да се предоставят и изтребители за украинската армия.
Казвате, че атака срещу цивилни може да е основната причина за намеса на Запада. Но колкото по-дълго продължава тази война, толкова по-нервни ще стават всички - възможно ли е Путин да прецени, че западната военна помощ е решаваща за изхода от военните действия и да удари линиите за доставка на натовски оръжия и то така, че неговата провокация да е на ръба на активирането на чл. 5 от Договора за НАТО - с две думи да се опита да постави на изпитание дали този член е толкова устойчив?
За да направи Владимир Путин нещо подобно, да тества член 5-и на фона на икономическото състояние на страната, на краха на рублата - не съм напълно уверен, че би имал подобни апетити в момента. Но мога да коментирам сценарий, при който нещата се развиват по различен начин. В момента очевидно има военна и хуманитарна помощ от западните съседки на Украйна - Румъния, Полша, Словакия. Може да възникне ситуация, в която Путин да реши, вместо да откъсне Източна Украйна и черноморско крайбрежие, той да поиска да овладее и окупира цяла страна.
Не знаем дали Путин въобще има такива планове. Украинската армия, народът, доброволческите отряди оказват сериозна съпротива, възхитителни хора - бият се и мъже, и жени... Путин ще трябва да се справя с тях, с продължаващата икономическа изолация, вероятно и с последващи бунтове в самата Русия, точно както стана през 80-те, когато започнаха да се завръщат телата на загиналите руски войници от Афганистан. Тогава руснаците ще се запитат - защо водим тази война, каква е целта? Това е един от сценариите, но още не сме на този етап.
Сергей Лавров заяви - "Битката за Украйна е битка за мястото на Русия на картата на света". Очевидно е, че просто една победа в Украйна няма да реши мястото на Русия на световната сцена. Не е ли залогът много по-висок от Украйна?
Сергей Лавров е много талантлив дипломат, макар че според мен е крайно неморален човек. Подобни твърдения са насочени към Русия, просто гръмко изказване. Поначало е много трудно да влезеш в главата на един лидер, но това, което наблюдавам при Путин през годините е целенасочено усилие за подкопаване на евроатлантическото сътрудничество, на съюза между американци и европейци, вярата в демокрацията, в институциите и във върховенството на закона. Това е крайната му цел - подпокаване на алианса за сигурност и на икономическия съюз между Съединените щати и Канада от едната страна, и Европейския съюз от другата. Целта е не да се гарантира минимум военната заплаха, а Русия да постигне максимум финансова и икономическа печалба от европейските пазари. Но Путин надцени козовете си. Искрено вярвам, че не е мислил, че Западът ще се обедини така, не е предполагал, че това ще накара Швеция и Финландия да обмислят присъединяване към НАТО, не му е минавала мисълта, че това ще доведе до ускорени дискусии за еврочленство на Молдова, Грузия. Това, което видяхме, особено от германския канцлер Олаф Шолц, е решимост и единство в позицията - това преминава границата на приемливото и ние няма да стоим просто така. Не мисля, че Путин е очаквал подобен отговор. Мислел е, че германците ще кажат, че икономическите им интереси са прекалено големи, за да застанат изцяло на страната на украинците. Че Европейският съюз също ще се изплаши. Но случаят въобще не е такъв - за първи път в историята си блокът реши да доставя оръжия на трета страна. Това само по себе си е безпрецедентно. Фактът, че Сергей Лавров застава пред микрофона и говори, че става въпрос за утвърждаване на позицията на Русия в света, е индикатор, че осъзнават колко лошо вървят нещата за тях, защото, ако наистина не беше така - Киев отдавна щеше да е паднал.
Но същевременно не променят и позициите си. Казвате, че санкциите имат ефект, но само върху икономиката, не и върху политическото мислене в Кремъл? Има ли начин Путин да се измъкне от тази ситуация с достойнство?
Нека да разгледаме преговорите - през последната седмица има едва уловима промяна. Първоначално Москва говореше, че Украйна трябва да бъде демилитаризирана, а сега отстъпиха крачка назад и говорят за Украйна с отбранителна военна техника, но не и нападателна. Същото е и за окупацията - Москва направи крачка назад по отношение на суверенитета на Украйна, сега вече искат само независимост на Донецка и Луганска република. Ако се вгледаме как се променят исканията на Русия и преговорните позиции с украинците - всичко предполага, че Кремъл започва да усеща жегата и че се стреми към решение възможно най-скоро. Но как да стане това така, че Путин да излезе с достойнство от войната? Това е ключов въпрос. Непосредствено преди началото на войната смятах, че Путин ще консолидира вече завладените Крим и Донбас. Не очаквах офанзива и насилие, не очаквах агресията срещу Херсон и Мариупол - градове, които очевидно са стратегически много важни, особено ако Путин иска да създаде сухопътна връзка между Крим и самопровъзгласилите се републики в Донбас. Не мисля, че ще е достатъчно за Путин да удържи позициите от 2014 година и да обяви това за победа. Страхувам се, че ще предяви териториални претенции към контролираните вече части на Югоизточна Украйна, към териториите с излаз на Азовско и на Черно море. Иска ми се да мога да дам по-добър отговор, но не съм сигурен какво точно иска да покаже Владимир Путин, за да сметне, че запазва достойнството си пред собствения си народ. Най-малкото е запазването на контрола върху новопридобитите територии.
На 24 февруари се събудихме в нов свят. Успя ли наистина Владимир Путин да разбие на парчета архитектурата на сигурността в Европа?
Не гледам на това задължително като на изграждане на нова архитектура. Архитектурата на НАТО си е още на място, та дори се разраства. Има много начини, по които това ще се отрази на евроатлантическите отношения в сферата на сигурността. Едно нещо ми направи впечатление - когато президентът Байдън беше избран, беше ясно, че той ще се опита да гради мостове със старите европейски демокрации. Имам предвид най-вече Германия и Франция. Старата президентска администрация на Доналд Тръмп имаше добри отношения с правителствата на Полша и Унгария. Но Байдън протегна ръка към най-големите демократични сили в Европа. Тук във Вашингтон и демократи, и републиканци са нетърпеливи към Европа, която все още не е поела достатъчно отговорност за собствената си отбрана. Ако някои държави имат икономически затруднения, това е разбираемо. Но Германия няма такива. Сега това се променя. Демократична Европа се пробужда и осъзнава, че има реална заплаха за сигурността, че войната не е част от миналото и ще трябва да поеме своя дял. Но това не може да се случи за една нощ и с пълна промяна в архитектурата. Със сигурност ще се говори за отбранителните способности на Европа, ще се разкрие колко наистина разчитаме един на друг.
