Триумфът на САЩ след разпадането на комунистическия блок постави Америка в ролята на естествен глобален лидер. Инструментите на Студената война ЕИО и НАТО продължиха своето съществуване, но с малко по-различни цели. Да легитимират стратегическите интереси на САЩ през институционална подкрепа и оповестяване на колективно решение. Върху руините на разпадналия се Съветски съюз САЩ моделираха новата архитектура на глобална сигурност. Светът изрази доверие във военното превъзходство на САЩ и в политическата надеждност на тази привлекателна свръхсила. Европа макар и неохотно прие американското лидерство, което не след дълго се трансформира в американско господство.
През вековете са се формирали различни видове империи. Но нито една от тях не е могла да постигне глобално господство поради това, че завладяването на територии чисто географски има лимитиран обхват. Америка обаче е свръхсила от нов порядък, тя не окупира държавите, над които господства. През стратегията на глобализацията и нейните инструменти – икономически и наднационални, САЩ упражняват влияние вътре в националните властови елити, включително изземвайки редица техни класически функции, като ги предоставят на глобални или съюзни институции.
Бидейки глобален хегемон, САЩ страдат и от всички недостатъци на този статут. Една свръхсила не приема никого за равен. В контролното си пространство такава сила вижда само бунтовници, терористи или нелоялни държави, но не може да приеме появата на достатъчно силен враг, с който да търси споразумение преди да се стигне до война. Апропо, свръхсилите не водят войни, а само извършват интервенции, за да накажат лошите и да внесат мир. Свръхсилите са силно възмутени, когато васалите престанат да се държат като васали.
Казвам всичко това, защото рано или късно започва пробуждане. За такова пробуждане говорят всички интелигентни американски геополитически анализатори. И се опитват да предложат на САЩ как да се държат в един глобален безпорядък, какъвто ще се очертае, когато се появи съпротива. Споменава се даже термина „кооптивна хегемония“, каквато САЩ всъщност донякъде упражняват. Но такава формална и неформална структура за международно управление е динамична и е мишена за нарастващи регионални сили, каквито са Китай, Русия, Турция и др. Тези сили рано или късно ще заявят остро претенциите си за своето значение при контролирането на конкретни части от света. Такива претенции един ден ще заявят и фактори вътре в т.нар. демократична общност. Като например Великобритания, Германия, Франция и пр. Изводът, който правят редица анализатори включително и Бжежински е, че САЩ трябва да се откажат от егоистичната хегемония, като употребят прагматичен реализъм.
„Господството като самоцел е задънена улица – казва Бжежински. – То ще мобилизира срещу себе си могъща опозиция, а арогантността му води до самозаблуда и историческа слепота. Светът може да бъде управляван или през споделени интереси, или ще тръгне към бързо пропадане в глобален хаос“.
Войната в Украйна безспорно е събуденият имперски рефлекс на Русия. Русия е наследник на Царска Русия, една имперска сила, чиято основна цел е да се разширява и да придобие пристанище в топли води. По онова време тя иска да контролира Дарданелите, Персия, Близкия, Средния, Далечния изток и пр. Днес всички обвиняват Путин в лична неудовлетвореност, носталгия по имперската сила на Русия и пр. Но и Сталин е бил такъв, и Екатерина Велика е била такава. Нека не забравяме, че в резултат на войните с Османската империя, Русия на Екатерина Велика получава достъп до Черно море и така се основават градовете Одеса, Николаев и Херсон, тогава Русия анексира и Кримското ханство. Владимир Путин е просто продължение на имперската същност на Русия.
За западния свят отдавна е ясно, че една нараставаща Русия ще търси своите исторически сфери на влияние и това ще е факт, независимо дали в Русия има диктаторски режим или либерална власт. Често се изтъква аргументът, че майданът в Киев и нацистките отряди са причина за това Русия да нахлуе в Украйна. Това е мотивът, но не дълбоката причина. Трябва да признаем истината. Ако не беше намесата на САЩ на територията на Украйна, тази страна щеше да е сателит и инструмент на Москва, а излазът й на Черно море добре усвоен от руснаците. САЩ се опитаха да предотвратят подобно развитие, инвестирайки в Украйна русофобски убеждения, като замениха проруската власт с проамериканско марионетно управление, предизвиквайки Путин докрай. Русия отговори с война.
Вероятно Путин ще прибере крайбрежието и части от Източна Украйна. Но как точно ще управлява процеса, не е съвсем ясно. Това зависи и от САЩ, които определят реакцията на западния свят. Както сполучливо написа израелският Haaretz, Путин очакваше да получи още един Крим, но получи още една Чечня. Битката за Киев вероятно ще завърши с мащабни разрушения и цивилни жертви, които ще приключат образа на Русия, и без това подложен на демонизация и дългосрочни осъдителни оценки.
Прогнозите на САЩ за началото на 20-те години на XXI век описват „сгромолясването на Русия“, отслабването на Москва и отделянето на някои автономни републики. Такова развитие автоматично би превърнало Азия във великокитайски регион. Каквото и да придобие Русия във войната с Украйна, то ще продължи да се договаря. И от тези договори ще зависи много. Изолацията на Русия ще увеличи силно стойността на Китай и Турция. Засега САЩ печелят войната. Америка обърна Украйна през меката сила, а Русия реши да си я връща с ракети и танкове. Така Русия възроди спящото НАТО, организира високи военни бюджети в ЕС, по-голяма част от които ще отидат към военно-промишления комплекс на САЩ, мотивира военното присъствие на САЩ в Източна Европа и в региона на Черно море.
Русия направи и още една голяма беля: върна вниманието на САЩ отново към Турция. Войната в Украйна ще даде силен тласък на Турция за още по-дълбока регионална активност. Защото Турция е историческият съперник на Русия както на Балканите, така и в Азия.
