Валентина Попова е работила дълги години като социолог в БНР, но никога не е прекъсвала контакта си с радиото и има безброй приятели – „радиочовеци“, както тя сама ни нарича.
Художничката има 7 самостоятелни изложби и няколко участия в общи. Още се помнят нейните „Многоточия на любовта“ в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, когато бяха изкупени всичките ѝ творби.
От 14 март във фоайето пред Първо студио на БНР са подредени над 30 картини на Валентина Попова. Третата ѝ изложба в Националното радио е изцяло с благотворителна цел. Всички средства от закупените картини ще бъдат дарени за нуждите на украински бежанци, които БНР и БНТ приютява в своя почивен дом в Китен.
Валя нарича войната в Украйна “гигантска злочестина“. Щастлива е да наблюдава огромната вълна от доброта и съпричастност у българите.
Художничката не за първи път отваря сърцето си за чуждата болка. По време на първата си изложба в БНР през 2018 г. тя дари средства от продажбата на свои картини на Фонда за лечение на журналисти.
Валя рисува от дете, но заниманията ѝ стават по-сериозни, когато иска да учи архитектура. Не успява, завършва социология, но не спира с експериментите с боите и четката, които прави понякога и без четка. През годините преминава през различни периоди: син, лилав, зелен, създава радващи окото уникални съчетания от цветове. Неизменна остава любовта ѝ към котките – от картините ѝ надничат и многоцветни опашати рошльовци.
Валентина Попова работи със замах и в различни стилове, нейно вдъхновение са космосът, природата и китайската хилядолетна култура. Напоследък в творбите ѝ присъстват обикновени предмети (шапка, прозорец, чадър и др.), вплетени в общата композиция по необичаен начин.
„През последните две тежки години, когато бяхме затворени и потиснати заради пандемията, при мен дойде някаква странна сила, и ми се прииска да вдъхвам хубаво чувство – и на себе си, и на другите – чрез картините си в по-светли, в по-ярки цветове, които са с по-жизнерадостно излъчване.
Може би това е някаква психологическа защитна реакция да съумея и на себе си да давам сила, а и на хората около мен.
Същото виждаме и сега, когато още една гигантска злочестина ни сполита целия свят, бих казала, защото, когато страда една държава, когато страдат хора, ние всички страдаме.
Сега доброто се мобилизира – хората бързо се организират да помагат по всякакви начини. Вижда се, че доброто го има, което е изключително важно. На един човек да помогнем – пак е нещо. Това е мое кредо – всеки един от нас нещо мънинко да направи – една малка крачка към доброто – това вече е нещо.“ – казва художничката.
Чуйте интервюто с Валентина Попова.
