Мая Бежанска е родена на 19 май 1972 г. в Благоевград. От дете се занимава с куклен театър. След Академията става част от трупата на Кукления театър в София. Занимава се и с пеене, като е най-известна с изпълнението на „Обичам те, мила“ заедно със Стефан Вълдобрев – успех на музикалната сцена от професионален актьор.
През април 2014 г. на сцената на “Театър 199“ излиза в първия си моноспектакъл „Колекционерката“ от Радослав Чичев с режисьор Катя Петрова.
Мая Бежанска е главен герой в “Нашият ден“:
“В живота ме водят свободата, любопитството, срещите - много обичам хората. Театърът е това, което ме спаси. По време на пандемията сякаш творците направиха доста неща, много филми се появиха и се направиха много спектакли и в мига, в който театрите се отвориха, се заля с много предложения.
Салоните са пълни, за което всички артисти благодарим. Хората в момента предпочитат повече да се забавляват, отколкото да гледат по-сериозни неща. Убедена съм, че всичко ще се балансира.
Радвам се за тях, защото бях извън моя театър и имах възможност тайничко да пътувам. Точно като едно време - на общности. Малко хора, събрани на едно място, репетиращи и не знаещи кога ще излезе спектакъл, но пък имаше една тишина, която сякаш бяхме забравили. Аз съм един много препускащ човек, несправящ се с времето, сякаш то ме кара да тичам отзад напред.“
Промени ли се сатирата?
“Навремето имаше много тайнички, които винаги са любопитни, когато се открият. Сега всичко ни е ясно и разкрито, поне така мислим и сякаш е станало малко по-безинтересно.
Сякаш навремето търсихме място, общност, среда, в която да сме заедно, а сега търсим - "колко пари давате". Наблюдавам и двете - изучени хора с големи претенции и хора, които нищо не умеят, но пак питат "колко пари ще ми дадете".
Спасението
“Най-голямото ми спасение е театърът. Там изпадам в едно друго състояние, затварям се. Както казваше моята учителка - "Мръсните обувки пред вратата". Другото място е Юндола, където си отивам, правя лагери с деца и по цяло лято съм на поляните.
Вярвам в истината, каквато и да е тя. Вярвам в това, че ние сме общност, общество, което трябва да бъде заедно. Да излезем навън - пълно е с прекрасни хора. Нека да бъдем добри!“
Песента „Обичам те, мила“
“Тя беше направена с много любов и беше закачка, така свободно излязло, без да има претенция и без да сме си казвали - "това трябва задължително да стане хит", някак се случи.“
Наградите
“Те никога нищо не са означавали. Понякога ми става мъчно за хората, които след награди излизат от салона с тъга, че не са получили. Наградите са стъпка, крачка напред, ако я има - има. Когато се развиваш и търсиш и на 100 години можеш да получиш награда.
Миналата година бях в комисията за куклени представления, много е трудно и субективно. Събрани са различни хора с различен поглед към изкуството. Винаги има някой обиден, трябва по-широко да се гледа на тези неща и да се радваме, че все пак има театър.“
Каним на...
“Новото представление на Елин Рахнев, на което съм поканена като гост в Хасковския театър, е сатира. Радвам се, че ми се отваря отново вратата към сатирата. Не съм най-големият фен на комедията, въпреки че участвам много в комедийни представления. За мен сатирата е прекрасен жанр.
На 21 април в "Столичен куклен театър" може да гледате представлението "Веселата карета", в което участвам. В момента е там, иначе обикаля из страната.
В Кукления театър имаме всяка събота и неделя представления. Имаме едно прекрасно представление, което Диана Добрева направи в нашия театър, за което много благодаря, че отвори и куклената врата. Тя направи при нас "Непознатото дете", което ще се играе на 23 април от 11:00 часа. Точно на Великден салонът е пълен, обикновено татковците водят децата, защото майките са заети с трапезата.
Също искам да поканя на 15 април на "Пощенска кутия" за приказки в Зала 1 на НДК.“
Ярки нови проекти
“Филмът "Жигули" - ето това беше нещо, което по време на пандемията събра един прекрасен екип. Препоръчвам на всички да гледат българско кино, има прекрасни неща.
Друг проект, който стартира по време на пандемията, беше "Пеещи артисти" на Игор Марковски.“
Чуйте разговора, излъчен на 1 април, в звуковия файл.
