„В началото на промяната карикатурата беше като пълноводна река, страшно много се използваше. И имаше много хора на възраст, каквато вече съм и аз, които по това време решаваха, че животът им е минал ей така, без да се изразят и те почнаха да рисуват карикатури“, сподели той и допълни, че постепенно са отпаднали ентусиастите и са останали само тези, които са влюбени в жанра.
Николов каза, че в края на 90-те някои вестници са започнали да избират по един политически карикатурист и вече не е имало място за всички рисуващи.
„Сега вече няма място и за тези, които сме налудничаво избрали карикатурата да се занимаваме, защото се оказа, че карикатурата е таралеж в гащите на всеки издател“, заяви Николов. След като напуска медията в която работи, той се обединява с други художници и създават хартиено издание, защото са решили, че не може да отстъпват от нещо, което е важна част от журналистиката.
Той каза, че в момента има страшна поляризация на мненията по отношение на войната в Украйна и той и неговите колеги са постоянно заплашвани с нещата, които са се случили на „Шарли Ебдо“, което е много нелепо и крайно. Освен това, Николов цитира Анибале Карачи, според който „Пътят по който постига истината карикатурата е перфектната деформация“.
„Изглежда това налива малко масло в огъня много да не са съгласни с нас, защото карикатурата всъщност може и да обижда. Тя си служи с такива хиперболи, метафори, понякога с крайна ирония, сатира, така че това може да обижда и такива случаи има“, допълни Николов. Той каза още, че:
„За хумор досега нямаме осъдени карикатуристи, или пък убити карикатуристи. Имаме такива за сатира“.
Николов сподели, че е член на Асоциацията на френските карикатуристи и те се събират на митинг в Южна Франция след клането в „Шарли Ебдо“ в знак на съпричастност и подкрепа.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
