На чия страна ще застанат БРИКС държавите? С войната в Украйна започна ново летоброене, чертаят се нови разделителни линии. БРИКС е стратегически съюз, алтернатива на доминирания от Америка световен ред, със самостоятелна финансова архитектура като алтернатива на Световната банка и основна цел - нов геополитически ред. В общността са съсредоточени 40% от населението на Земята и четвърт от световния брутен вътрешен продукт.
Темата коментира пред БНР проф. Мартин Биндер, преподавател по политология и международни отношения в Университета в Рединг, Великобритания.
„Някои смятат, че БРИКС е само фантазия, че не съществува, че това е просто маркетингово име за тези страни. Както знаете, между Китай и Индия има напрежение по границата, дори се стига до военна конфронтация. Има и голямо недоверие между Китай и Русия. Но въпреки това, от моите изследвания става ясно, че петте държави формират група, която има своя вътрешна логика. Мълчанието по отношение на войната в Украйна само потвърждава това. Но все пак е много странно.
В заключителната декларация от последната среща на високо равнище в Ню Делхи в края на септември се посочва, че петте държави държат на принципи като неприкосновеност на суверенитета и териториалната цялост, обявяват се срещу намесата във вътрешните работи и нападението на друга държава. Само няколко месеца по-късно Русия наруши всички тези норми, а групата БРИКС запазва мълчание. Не мисля, че останалите страни членки са съгласни с действията на Русия. Не мисля, че това е в интерес на Китай или Индия, но въпреки това те не осъдиха войната, а наблегнаха на приятелството с Русия.
Друг важен момент е, че сякаш целият свят осъжда Русия и тя е изолирана. Гласуването в Общото събрание на ООН изглежда потвърждава това, но има една подробност: голяма част от държавите по света всъщност не осъдиха Русия, а запазиха мълчание и се въздържаха при гласуването. За мен въздържането при гласуването е „мека“ форма да се гласува „против“. За да се приеме дадено решение, в Общото събрание на ООН е необходимо мнозинство, а в този случай дори мнозинство от две трети.
Ако се вгледате по-отблизо, ще видите, че страните, които не гласуваха против Русия, са тези от БРИКС, но и някои други африкански държави, освен Южноафриканската република като част от БРИКС. Само 40 държави по света наложиха санкции, така че едно е да гласуваш по резолюция на Общото събрание на ООН, а друго - да наложиш санкции. Мисля, че становището, че Русия е напълно изолирана и всички са против Русия, е погрешно.“
Като говорим за санкции и изолация, смятате ли, че това, което се прави, ще бъде ефективно, като се има предвид точно фактът, че само 40 държави ги налагат, макар да са едни от най-мощните икономики? Опасността не е ли, че Западът ще продължава да въоръжава Украйна, а страни като Китай ще продължават да подкрепят Русия, а това означава безкраен конфликт с перспектива и за по-мрачни сценарии?
„Това е третият важен момент - докъде ще ни доведе всичко това. Аз съм анализирал всички гласувания в Общото събрание на ООН. Това са хиляди гласувания от 1990 година до днес. И през последното десетилетие може много ясно да се види силно поляризиране. Имате много държави в лявата част на политическия спектър, „незападни“ страни. На другия полюс са държавите от Г-7, няколко съюзници на Съединените щати и няколко малки островни държави. А по средата няма никой. Така че моята загриженост е, че Студената война може да се завърне. Не смятам, че историята ще се повтори, но е тревожно, че ще имаме един много по-поляризиран световен ред.“
Може ли да кажем, че формацията БРИКС е блок срещу Запада, защото тези страни не са доволни от световния ред?
„Напълно. Те не са доволни от статуквото. В моето изследване обяснявам защо това е така. Петте БРИКС-държави не са доволни, защото нямат достатъчно влияние в международните институции, повечето от които са доминирани от западните сили, които са ги създали. Не са доволни, защото техният статут на големи сили не е признат от Запада. Те не са доволни също от налагането на неолиберализма.
Страните от БРИКС изразяват недоволството си доста ясно. В един момент Г-7 покани БРИКС във формата Г-7+ и тогава президентът на Южноафриканската република се оплака, цитирам: „Не ни поканиха на вечерята, а само за десерта“, явно визирайки някакво пренебрежение.
В допълнение към това трябва да кажа, че държавите БРИКС са регионални сили, които отчитат забележителен икономически растеж. Тази динамика обяснява формирането на групата и това дава плодове, поне за Русия. Русия има полза като член на този блок и той проявява солидарност под някаква форма, като не осъжда нахлуването на Русия в Украйна и дори й оказва подкрепа.“
Могат ли страните от БРИКС да играят някаква полезна роля за решаване на конфликта, било то като посредници или по друг начин? Очакванията на Запада, че Китай може да бъде такъв посредник, не се оправдаха - Пекин обвинява НАТО за конфликта в Украйна.
„Те биха могли да играят важна роля просто заради влиянието, което имат в Русия, но до момента това не се случва. Тези страни не само, че не осъдиха нахлуването в Украйна, но и търсят различни форми на подкрепа за Москва да заобиколи наложените санкции. Има съобщения, че Индия иска да купи руски нефт и газ. Бразилският президент Болсонаро пътува до Москва за среща с Путин дни преди началото на войната.“
Твърди се, че дипломацията напълно се е провалила. От водените досега преговори се чуват противоречиви отзиви, недоверието е голямо, а на всичко отгоре живеем във време на страшна дезинформация. Но дали надеждата умира последна?
„Разбира се, остава надеждата за намиране на дипломатическо решение под някаква форма. Мисля, че зад кулисите се развива голяма дипломатическа активност, въпреки твърденията за провал на дипломацията. Засега обаче е твърде рано да се каже нещо конкретно.
За учените винаги е трудно да спекулират за бъдещи сценарии, но аз не мисля, че дипломацията напълно се е провалила. Има установени дипломатически канали между Русия и Съединените щати заради загрижеността от използване на ядрени оръжия. Има също тясно сътрудничество в западните организации. НАТО демонстрира голямо единство. ЕС действа заедно, Г-7 също. Но сега е важно в този процес да бъдат въвлечени и страни извън така наречения Запад.“
