Една от най-неразбраните личности в историята вероятно е злополучната кралица на Франция Мария Антоанета. Омъжват я на 14-годишна възраст за Луи ХVІ, по онова време 15-годишен инертен, непохватен дебеланко. Критикуват я за какво ли не, включително заради редовните ѝ хигиенни навици, които хвърляли Версай в страх и ужас пред всекидневната баня. Въвличат я без ни най-малко нейно участие в скандал с диамантено колие, но най-неприятното петно върху репутацията ѝ нанася прочутата с арогантността си фраза „Като няма хляб, яжте пасти“, която кралицата никога не е произнасяла. Мария Антоанета споделя съдбата на други прочути жени в историята – да бъде мразена или обожавана, но никога разбирана.
Все пак кралицата на Франция е имала своите тайни и те изплуват днес благодарение на съвременните научни методи. Оказва се, че по времето, когато кралицата е била под домашен арест между юни 1791 и август 1792 г. тя си е пишела със смятания за неин любовник шведски благородник Аксел фон Ферсен.
Писмата на кралицата били редактирани, за да прикрият държавни тайни и да не я компрометират, а интимните части били задрасквани и върху тях са изписвани произволни букви. Днес с помощта на фундаментален метод при който пробата се облъчва с рентгенови лъчи, писмата са разчетени.
„Започва да ми омръзва от това кодиране. Не ми се удава добре, а и постоянно ме е страх да не сбъркам“ четем днес оплакванията на кралицата.
Разкрити са и детайли около организацията на провален опит за бягство.
И така благодарение на флуоресцентната спектроскопия днес учените могат да открият заровени с времето тайни от повредените или редактирани исторически документи.
Подробности за тайните на Мария Антоанета и съвременните и недотам дискретни методи, чуйте в „Науката не спи“ с Никола Кереков.