Това сподели пред БНР румънският хитмейкър WRS, който е и 15% българин. Андрей Урсу е познат на българската публика. Песните му са по всички музикални радиа и телевизии, а в YouTube имат милиони гледания. С Llámame спечели румънската селекция за Евровизия и тази година се надява на добро класиране на песенния конкурс.
Песента Llámame (в превод от испанки „обади ми се“) може да се тълкува по различни начини:
„Песента е посветена на това колко е важно да опознаеш себе си. Да бъдеш в здравословна връзка със себе си въпреки това, което обществото твърди да теб. Въпреки начина, по който се чувстваш. Важно е да бъдем най-добрите версии на самите себе си, дори и светът да не е съгласен с това. Песента започва:
„Знаех, че съм различен от останалите.
Те никога не са те харесвали.
Опитвам да държа главата си над водата, но ти го правиш толкова трудно“.
Става въпрос за конфликта между теб и обществото. Например при мен – аз влязох в конфликт със семейството и приятелите си, когато поех по пътя на изпълнителя. Трябваше да се боря за това, което обичам. Те мечтаеха да стана адвокат, или нещо такова. Аз обаче избрах да съм танцьор, избрах изкуството. Смисълът на песента е и за изборите, които правим в личния си живот“.
Понякога светът е жесток към хората, които мечтаят. Към онези, които се стремят към различен връх. Защо се делим по този начин?
„Всеки има своите проблеми. Това е начинът, по който хората реагират на лошите неща, които им се случват. Все още не разбирам защо хората се мразим един друг толкова. Опитвам се да се фокусирам единствено върху това, което правя. Върху себе си. Да не обръщам внимание на това, което се случва около мен“.
WRS продължава да мечтае, да създава музика и да върви по стъпките си въпреки тежката ситуация, в която се намира светът - насред войни и пандемии.
„Сега осъзнавам колко важна е ролята на артиста. Това е начинът да се борим със злото. Представете си какво би било, ако във време на война нямахме музика, например. Щеше да бъде още по-ужасно. Гледах видеа с хора от Украйна в бункер – въпреки всичко – те пееха. Това разби сърцето ми. Но ме направи и толкова щастлив. Те са толкова уплашени, а музиката и изкуството са начинът, по който се справят със страха и напрежението. Когато войната започна, аз бях в танцовото студио, репетирах. Първата ми мисъл бе – има ли смисъл това? Хора умират съвсем близо до страната ми, а аз репетирам в студио. Казах си – просто продължавай да правиш това, което правиш. Важно е. Това е моят начин да дам малко радост на хората“.
За да представи новите си песни, WRS посети България. Видя София, гостува на различни радиостанции и телевизии. Усети любовта на българската публика, която обича неговите хитове Tsunami, Amore и Dalia.
„Беше толкова приятно. Когато прекосихме границата и видях българския флаг, не можех да повярвам, че идвам при вас, за да представя музиката си. Идвал съм в България и преди, винаги съм имал много силна връзка с вашата страна. През февруари дойдох при вас с професията си, правейки това, което харесвам. Почувствах се невероятно. София е толкова красив град. Има нещо толкова специално в архитектурата, пътищата ви са много по-добри от тези в Букурещ. Обикнах града и храната. Бирата беше страхотна! Хората бяха много гостоприемни. Всички в телевизиите и радиата знаеха музиката ми. Беше странно. По един много хубав начин“.
И въпреки пътуванията и незабравимите спомени не е лесно да живееш в забързания модерен свят. Понякога е и доста самотно.
„След пандемията и всичко, което се случи след нея, сякаш като хора станахме индивидуалисти. Все по-самотни. Толкова е тъжно – всички са в социалните мрежи с телефоните си в ръка. Не си обръщаме внимание един на друг. Забравяме, че имаме отчаяна нужда от любов. От връзка. Такъв съм и аз. Понякога работя твърде много и забравям, че съм човек и имам нужда от любов и внимание. Прибирам се и няма с кого да отпразнувам успехите си. Нямам време за личен живот. Това е начинът да изкажа своето объркване. По някакъв начин – викам за любов в песента Dalia“.
WRS успява да открие себе си след едно пътуване. До Лондон. Там живее известно време, далеч от Румъния.
„За мен това бе началото на зрялата възраст. Има време в живота ни, когато трябва да кажем стоп. Всичко, което се случва около мен е токсично. Трябва да рестартирам всичко, което правя. Да си почина. Болеше ме. Бях в дълбока депресия. Въпреки че продължавах да правя музика, всичко около мен беше токсично. Хрумна ми щурата идея да си взема еднопосочен билет за Лондон. Да бъда сам със себе си. Без дори да знам улиците или хората около себе си. Беше трудно, но и много възнаграждаващо. Бях в Лондон около 7 месеца и работех като сервитьор. Мислех си за живота, за детството си, за порастването, за това, което съм. Какво точно искам да правя с живота си? Беше важно да взема тази почивка в живота си, за да правя тези неща. Работя здраво, без да си взема почивка, за да разбера дали ми харесва това, в което се превръщам. Смятам, че в Лондон успях да анализирам и намеря истинската си същност. Върнах се в Румъния и започнах да се боря за мечтите си. Концентрирах се върху това, което исках да направя. Това се случи преди 5 години. В това време животът ми се промени по този начин. Чувствам се чудесно. Едва започвам. Имам много енергия, за да работя така от 5 до 10 години“.
Един съвет - за всеки, който се примирява с несправедливостта в ежедневието си.
„Моят съвет е – работете върху самочувствието си. Ако знаете качествата си, ако осъзнавате стойността на времето и енергията си, няма да ги давате на хора, които злоупотребяват с тях. Всеки от нас е важен. Моят най-голям страх е съжалението - че когато съм на 50, ще погледна назад и ще се запитам защо съм загубил тези години. Това е най-големият ми страх. Аз съм много дипломатичен, когато говоря с хората и им казвам – нямаме нищо общо, нека прекратим тази връзка, тя не функционира правилно. И ако не разбират – това е техен проблем. Защото аз давам най-доброто от себе си, за да направя една връзка работеща, не съм страхливец. Когато обаче не се получава, просто трябва да приключи. Това не е егоистично. Това е любов към себе си“.
WRS продължава да върви смело напред. Оценява факта, че е нужно време.
„Чувствам се добре, но имам много работа да свърша. Мечтите ми са много големи. Вземам предвид факта, че едва започвам и трябва да си дам малко време. Чувствам се невероятно. Работех много за тези успехи. Искам успехите ми да стават все по-големи и съм готов да работя за това“.
