На 7 април бяха връчени годишните награди “AESCULAPIUS” за принос в развитието на българската медицина. Това са наградните знаци „PANACEA” за значими постижения в преподавателската, научната, и експертна дейности, както и наградите „SIGNUM LAUDIS” за особени заслуги за функционирането и развитието на МУ- София.
Проф. Людмила Боянова, специалист по медицинска микробиология, е сред наградените. Тя получи награден знак “PANACEA” за значими постижения в експертната, научната и преподавателската дейност.
През 2021 г. проф. Боянова беше класирана от Stanford University в първите 2% на най-влиятелните учени в света за преходната година.
Проф. Людмила Боянова е главен герой в "Нашият ден":
"Приемам наградата с огромно удоволствие за това, че са забелязани трудът и усилията ни - моите, на лабораторията и на катедрата ни. Това е голямо удоволствие, стимул и задължение - ние трябва да продължим още по-отдадено, доколкото е възможно. Трябва да вярваме, че ние сме тези, които правят съдбата си и могат да я променят. "
Основни изследванията
"Един от големите въпроси, които проучваме е Helicobacter pylori - най-честата хронична бактериална инфекция при хората. Половината човечество е инфектирано с нея, въпреки че само 10-20% имат симптоми. Това са най-често гастрити и язви на стомаха, но за съжаление могат да бъдат и тумори на стомаха. Нашата лаборатория прави диагностика с всички възможни методи на тези бактерии.
Анаеробните бактерии са причинители на тежки инфекции, понякога изискват и хирургично решение.“
Covid-19
"Clostridioides difficile, причинител на кървава диария сред употреба на антибиотици, също е част от работата ми и тази на екипа.
"Във връзка с Covid епидемията при нас идват много пациенти, които са прекарали Covid, на които е давана антибиотична терапия в резултат, на което броят на случаите с постантибиотични терапии нараства.
Искам да подчертая, че при хора с леки форми на Covid не е препоръчително да се предписват антибиотици. Това повишава резистентността на много бактерии към тях.
На много неща, свързани с коронавируса, не сме отговорили, защото това е една скоростна пандемия. Още не знаем колко продължителни и с каква тежест ще бъдат усложненията.
Списъкът съпътстващи заболявания, при които имаме отражение от инфекцията, е доста голям. Има толкова много фактори, към тях можем да причислим и употребата на кортикостероиди, пушенето, което в миналото и понастоящем се счита за рисков фактор. Може би са изброени 20-25 рискови фактори от Световната здравна организация.
Ако човек има здрав организъм, може да прогнозираме по-лека форма на заболяването или безсимптомна.
Вирусът е тук и няма да си отиде, трябва да свикнем с него, както с грипния. Личното ми мнение, че трябва да се правят бустерни имунизации. Лично за себе си считам, че на шест месеца е добре да се направят такива.
Занимаваме се и с пробиотици лактобациликус. Имаме седем щама, за които са доказани, че са много активни и отделят вещества, подобни на антибиотиците, които потискат вредни бактерии. Производителите не винаги съобщават кои щамове се включват в продукта, те не са и длъжни, но това не ни помага да си избираме щамовете. Добре е в продукта, който купуваме, да има някакъв активен щам.
Стрес хормоните
Микробната ендокринология е едно много нова дисциплина. В момента мислим, че само на нашите, човешките, клетки действат стрес хормоните като адреналин да кажем, но се е установило, че действат и на бактериите.
Бактериите започват да растат в някои случаи по-бързо, да стават по-вирулентни, стресът е нещо, с което трябва да се борим активно.
Просто да наблегнем на това направление, защото една инфекция, например – зъбна или още по-сериозна на меките тъкани, може рязко да се влоши при условие на стрес. Трябва да се опитаме да си изградим среда без стрес.
За съжаление нараства броят на множествено резистентните бактерии, а това е пряко свързано с употребата на антибиотици в обществото. Всичко се променя, бактериите и вирусите също се опитват да оцелеят по някакъв начин.“
Чуйте пълния разговор, излъчен на 8 април, в звуковия файл.
