Тази разнобойна управляваща коалиция беше обединена единствено от политическата враждебност към ГЕРБ. Войната в Украйна обаче, сложната международна обстановка и високите цени на енергийните ресурси промениха съществено фокуса на обществения разговор. Напрежението разгроми крехкия дизайн на коалицията. И в момента скандалите между коалиционните партньори са знаменателни. От трибуната на Народното събрание депутати подчертават слуховете за нещо като сбивания в Министерски съвет. Формациите във властта са изнервени и недоволни едни от други, трудно си поделят постовете и трафиците. Последният скандал, придружен от удари под кръста, свързан с кандидатурите на Гюров и Каримански за управител на БНБ, показва до каква степен кухненският дебат вътре в коалицията заплашва да доведе правителството до парализа.
Това правителство има особени черти. Съществен и много странен, неочакван проблем е например липсата на политико-дипломатически усет кое може и кое не може да се изнася, изговаря в публичното пространство. Премиерът Кирил Петков вече няколко пъти прави гафове: огласи разговор с египетския президент за евентуална продажба на оръжие, осветли операция на военното разузнаване за нашите моряци в Мариупол. А сега разбираме и, че е говорил с Урсула фон дер Лайен за „правата на българското малцинство“ в Северна Македония. Употребата на думата „малцинство“ противоречи на историческата истина за нашите две държави. Обособяването ни като „малцинство“ е в пълен разрез с това, което ние искаме от Северна Македония. Такова „малцинство“ устройва единствено македонистката доктрина и ще предизвика естествен реципрочен иск към нашата държава.
Шефът на кабинета на премиера Лена Бориславова също няма представа какво може да се изговаря. Изпускането й за Google показа илюзионистките основи на действията на правителството. Но най-неприемливият гаф в тази посока е на Асен Василев, когато съобщи, че лобисти на американското посолство са идвали в МС за проекта и меморандума за 1 милиард долара. Гафът беше толкова забележителен, че се наложи американското посолство да се разграничи.
Всъщност цялата политическа „идеология“ и голяма част от действията на правителството са решения, съобразени с външен интерес и лобистки натиск, както в политически, така и в икономически план. В този контекст, логично е свалянето на ветото върху влизането на Северна Македония в ЕС да бъде обект на сделка срещу одобряване на българския План за възстановяване и устойчивост. Това се посочва и от ИТН, партньори в коалицията. Планът е жизнено необходим както за България, така и за задържането на това правителство на власт. Откакто управлява държавата Кирил Петков се опитва да направи едно и също нещо – да даде път на сваляне на ветото, но не като гарантира отговор от Северна Македония на изискванията ни. Защото явно такъв отговор не може да постигне. А като конструира маскировъчни мероприятия в стил Джон льо Каре, шпиони в ДАНС, които досега са работили деструктивно. И като заявява в типичния за него мегаломански маниер, че в Историческата комисия прогресът е „огромен“. Коалицията се сблъсква с разногласия и за войната в Украйна. Кирил Петков отново не можа да отговори на очакванията на съюзническите ни парньори, което скъсява още веднъж живота на това правителство. Задачите, които то може да изпълни с коалиционно единение, намаляват. Но пък остават финансовите ресурси. 53,66% от общите разходи в Плана за възстановяване и развитие ще бъдат изразходвани за „зелен преход“ при заложен минимум по регламент от ЕК от 37%. Ще се изгражда инфраструктура за съхраняване на електрическа енергия с общ капацитет от 6000 MWh в подкрепа на ВЕИ-тата за подобряване на тяхната конкурентност. Предвидени са над милиард и половина лева. Едни 343 милиона лева в този план пък ще се изхарчат за проучване на геотермалните източници в България и как те да се използват за чиста енергия. За съжаление Грета Тунберг ще продължи да се притеснява, че когато добитъкът се оригва, изхвърля метан и замърсява въздуха.
Първоначалната харизма на учените момчета от Харвард се изпари като дим и се превърна в точно обратното. Това са момчета на бързите и безскрупулни решения за усвояване на ресурси, на фантазните грандиозни проекти, зад които прозират обикновени груби корпоративни интереси. Това, че коалицията е широка, би могло да има и дисциплиниращ ефект върху вършенето на безобразия, но за съжаление и това не е така. Когато има проекти за големи суми, всички се закачат и си мълчат. Очакват се приятните 6.27 милиарда евро за общо 53 проекта и 47 реформи, заявени от правителството. Това е число, което бързо може да потисне конфликтите. Или да ги разгори още повече, ако има елиминирани от трапезата. От друга страна, и да не са съгласни помежду си, партиите в тази коалиция са с намаляващ електорален тренд, така че внезапното излизане от властта все още не ги устройва. Рано или късно някоя от партиите ще се усети, че управленското летене ще приключи. Спомням си едно сравнение, разказано от американския журналист, трикратен носител на „Пулицър“, Томас Фридман: „Ако скочиш от последния етаж на 80-етажна сграда, ще имаш чувството, че всъщност летиш 79 етажа. Внезапният стоп накрая е това, което те убива“. Точно така. Може някоя от партиите в коалицията да реши да избегне „внезапния стоп накрая“, това е позната, а вероятно и добра практика. На пръв поглед коалицията, която ни управлява, изглежда много демократична, защото са повече коалиционни партньори при това коренно противоположни. Но всъщност демокрацията у нас е заменена от диктатура на финансовите интереси и сделките за постове.
